Николай Петров-Glow
Графитите са изкуство. Дали ще бъдат на сива стена в центъра или върху ръждясало купе на влак, те вълнуват и винаги привличат вниманието. Всяко от творенията на артисти като Банкси е събитие за медиите по света, а местните общности, сред които той твори, приемат всичко с огромен интерес и дори се редят на опашки, за да се порадват отблизо и снимат с творбите му.
В събота в София започна преобразяване на подлеза от Централната автогара към спирката на метрото. Старите едноцветни стени ще бъдат изписани с творенията на осем способни майстори на стенописите, които ще осъществят художествените си виждания на едно от местата, приемани от софиянци и гости за “врати” на столицата.
Творците са известни като Arsek & Erase, Mouse, Glow, JahOne, Sten, Epik и Kotk, като всеки от тях има дълъг опит в градското изкуство, а работите им могат да се видят върху стени и публични пространства на почти всички континенти.
Тяхната инициатива е част от графити арт фестивала „Graff Express“.
Куратор на „галерията“ в подлеза с площ над 300 квадратни метра е Николай Петров – Glow. Той говори за графити изкуството като част от градската среда – „от обикновени хора, за обикновени хора“.
Тази година форматът на фестивала е по-различен заради пандемията от COVID-19. Много от предвидените събития са отменени, а сред тях са и най-интересните за публиката, сред които е самото рисуване. Николай все пак е доволен, защото подлезът е пространство, през което постоянно минават хора и доста от тях успяват да видят как става промяната на цялото пространство. По думите му реакциите на преминаващите са окуражаващи – всички отминавали с усмивка.
“Това е най-голямата стойност в работата ни. Защото иначе остава голяма дистанция между самия творец, когато го прави, и наблюдателя. Те обикновено не се срещат, а в случая се срещаме и това е полезно и за двете страни”, казва той.
Преминавщите през подлеза хора
Glow започва да се занимава с графити още като съвсем млад, като за това “помага” стената край блока му, където “по-големите” се изявяват. Те го запалват, като му показват основните неща, а впоследствие той, “като повечето творци”, сам се учи и сам опитва нови неща, свързани с любимото изкуство. И основното, което го кара да твори и да се развива, е “удоволствието от работата”.
Според художника зрителите все по-ясно различават обикновените драсканици от професионалните произведения.
“Когато говорим за драсканици, говорим за вандалски намерения. Няма място за сравнение. Човекът, който драска, е с идеята да развали, докато нашата идея, нашето виждане е, че съграждаме. Облагородяваме градската среда, оставяме нещо за хората и мястото и смятаме, че то трябва да е достъпно за всеки. Това е силата на уличното изкуство – да е сред хората, да не те кара да отидеш в галерията. То е направено от хората за хората”.
Като “огромен проблем” в София, а и в България Николай определя липсата на пространства, на които графити артистите могат да се изявяват.
“В София все още няма нито една нарочна стена, на която да се твори. Това създава голямо неразбиране у зрителя какво представлява изкуството ни. Във всяка голяма столица на север от Белград, че и в Белград, има такива пространства. Във Виена има поне 50 отворени стени, които са като галерии и са свободни за всеки да отиде и твори. При нас това все още предстои да се случи”, казва Glow.
Според него достъп до подобно пространство ще помогне за развитието на изкуството у нас, защото там творците спокойно ще правят което обичат, а обществото ще може да види, че това са обикновени хора с желание да създават красота.
За Николай е възможно човек да се издържа от графити изкуството. В неговия опит това най-често се случва с поръчки от заведения, офиси и частни домове. Някои от артистите имат и спонсори, но в крайна сметка всичко опира до предприемчивостта.
“За щастие в последните 4-5 години често пътувам и извън страната и това носи сериозен приход, защото изкуството ни е много по-познато, ценено, уважавано и продавано в Европа. Във всеки музей за съвременно изкуство в по-голям град могат да се видят поне 4-5 графити творби. В същото време тук се чудим това дали е изкуство или не“, казва Glow.
Според Николай при графитите основен фокус пада върху буквите и тяхното интерпретиране чрез цвят, форма, обем. Все повече в изкуството навлизат и образите. Той обаче смята, че в момента голяма част от творците търсят социалната ангажираност и предават послания, свързани с темите на деня. Това е залегнало и в проекта на подлеза на Централната автогара.
“Преценихме, че имаме сериозни местни проблеми, свързани с интеграцията, забързаното ежедневие, това, че сме избягали от заниманията и традициите си. Идеята на нашето събиране като творци беше всеки от нас сам да развие темата, без да налагаме строги рамки. И е много яко да видим колко добре се работи, когато има свобода”.
Композицията в подлеза, чието създаване е подкрепено от Столичната община чрез програма „Европа 2020”, ще бъде завършена на 13 август. Тогава тя ще бъде представена чрез онлайн тур, в който някои от художниците ще разкажат за произведенията си. След това подлезът ще си остане обичайното пешеходно място за стотици хора, но вече далеч по-приветлив.
“Нашето творчество ще бъде пример как графитите могат да говорят по актуални теми и да бъдат разбираеми за всеки. И сега реакциите на минувачите са не просто неочаквани, а направо страхотни. Спират се и разговарят с нас. От това имаме нужда, от нещо различно, от цвят в ежедневието. Изкуството винаги трябва да носи промяната, да дърпа обществото напред”, казва Glow.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
