Защо е тъжна есента
[ad id=“225664″]
Едва ли ще забравя тази есен –
сновяха шепа мравки като луди
и влачеха към процепа си тесен
една небесносиня пеперуда.
Животът й, за този свят излишен,
за долния бе пиршество богато.
Но аз видях, че тялото й диша
с последните остатъци от лято.
Видях крилото, тръгнало нагоре,
сковано във извивката на здрача,
как падна. И небето се отвори.
А после есента видях да плаче.
Запомних я с жестоката гощавка,
с тъгата без илюзия за чудо.
А в шепата ѝ куп човеко-мравки
празнуваха лова на пеперуди.
