Днес доволно се разсмях! От душа и сърце, разказва Теодора Ковачева – софиянката, натурализирана старозагорка, с чийто цветист език неведнъж сме ви запознавали. Нейното чувство за хумор е уникално, забавно и е много приятно тя да ти пресъздаде някаква случка, която я е впечатлила.
Днешната история на Теодора е почти както винаги – от работния ѝ ден в една старозагорска клиника.
Пиша документ на човек, започва разказът ѝ.
Питам: Ще ползвате ли болнични?
Човекът каза: Не! Аз съм музикант.
ОК!
Ние предлагаме опции, всеки избира от какво да се възползва.
В този момент докато пиша, единият придружител на болния, когото сме обслужили, ми отговори с намигване: Той е от оркестъра на Азис!
Аз се усмихнах, прибрах с палеца средният и безименен пръст и отговорих: Аз съм металяга!
– Аааа, Металика?
– Не! Ей Си Ди Си! Металика слуша 4 годишният ми внук. Големият, който скоро ще стане на 7, слуша Слипкнот и Рамщайн!
Единият от младежите много се изкефи и запя Du hast на Рамщайн, а аз довърших фразата!
Реакцията им беше … неописуема! Спечелих уважението им, предполагам, но коментарите им бяха:
Знае! Яко-о-о-о!
Накефиха се хлапетата.
Което ме навежда на мисълта, че никога не трябва да подценяваш една баба на внуци! Никога не знаеш какъв коз има в ръкава! – с жест на искрен „металяга“ завърши разказа си Теодора.
За събуждане на сетивата Rammstein – Paris – Du Hast:
Забавните истории на Теодора ще прочетете ТУК
