Оскъдни са документалните и други източници за Старозагорското въстание от 1875 г. Заради това всяко новооткрито сведение за важното събитие – прелюдия към Априлското въстание 1876 г. , довело до българското освобождение в 1878 г. от многовековната османотурска власт и господство, са важни и интересни източници за историята на България.
Автор на следващите спомени е големият брат – Коста (Костадин) Жеков. Написал ги е през 1900 г. по искане от Стоян Заимов, който е бил натоварен от Пазарджишката Постоянна комисия да събере историята на Априлското въстание.
[ad id=“263680″]
Те съдържат интереси и верни сведения за видните революционери и герои в борбата за освобождение Михаил и Георги Жекови и заедно с това и спомени и факти по подготовката и провеждането на Старозагорското въстание в 1875 г. Поместваме две твърде интересни архивни фотографии, които се пазят в архива на видния историк на Априлското въстание в миналото д-р Димитър Т. Страшимиров, които също са в Историческия архив на народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в София.
„…Михаил Жеков е роден приблизително на 1846 г в Стара Загора. Той беше осмото дете на дяда Жека, защото дядо Жеко имаше челяд – от две момичета, които рано измряха, и седем момчета. Цялата челяд на дяда Жека, женени и неженени, живееше при него, в един двор. Михаил постъпи в училище с по-големия си брат Никола и следва до III клас.Имаше за учител даскал Атанас Иванов,даскал Филип,даскал начо и пр. В училището Михаил беше един от най-прилежните ученици, затова и даскал Филип убеждаваше чича му Хаджи Слави да го изпроводи в Русия да продължава науката… Михаил отказа да отиде в Русия.
След напущането на училището Михаил пожела да стане търговец…След време дойде в чичовий си дюкян, гдето се сбра с другите си двама братя – Коста и Никола. Чичо им командуваше от страна и даваше пари. Костаки малко време и Никола пазеха, а Михаил въоръжен до учи, яхнал на хубавия си кон с пълен кемер (пояс за пазене на пари, бел.състав.). Кръстосваше чуждите касаби (градовете, бел. съст.). Той знаеше цялото Старозагорско със селата наедно. По няколко пъти е ходил в Пловдив, Пазарджик, Русчук, Букурещ. (Тук се е срещал с хъшовете, какъвто беше и той). Освен България и Романия, Михаил посещаваше и някои градове в Русия и Бандарма (град в Мала Азия, бел. съст.). Ходеше той, но и оправдаваше дадената на чичо си клетва. Чичо му веднъж каза да бъде по-предпазлив и по-рядко да пътешествува: „Пътищата са калпави, времената опасни, лоши срещи се случват.“ и пр., а Михаил отговаря: „Ти ми дай оръжие, кон и пари, и аз от джендема огън ще ти донеса.“ Кажеше ли, че ще отива за някъде, нищо не го спираше. Уповаваше се на оръжието, което си беше купил в Русия (казашки нож, окован със сребро, револвер и чифте пушка), на коня си и на своята сила. Така беше известен на българи и на турци; първите го диреха за другар, а вторите непосислюваха нещо зло да му направят, когато е на път. Често пъти из Сливен хабер пращаха някои търговци да ги чака, че наедно да пътуват за Пловдив или Пазарджик. Нямаше ли с тях Михаил, не рискуваха да излезнат на път. Работни дни той беше търговец, а дойде ли празник събере компанията и хайде на лозята, кафенетата и др. подобни развлечения. Нямаше никакви питиета и не ги употребяваше. Развлеченията се състояха в гимнастически упражнения и разни юнашки надпреварвания.
Една или две години след търгуването си Михаил загубил стария си баща. Много рано той бе изпратил и най-големия си брат Тачо. След смъртта на дяда Жека останалите шест братя живееха пак наедно. Четиримата по-големи вече оженени, а Михаил и най-малкият Георги – ергени. Така ги завари годината 1873 /?/, когато посети и Стара Загора организаторът на революционния комитет Стефан Стамболов…
От всички тези дирения и срещи, разбира се, Михаил знае какво още трябва да прави, като ходи по градове и села из България. И наистина той обичаше по-рано свободата,а от сега е и неин отчаяний агитатор.
[ad id=“225664″]
След две години от посещенията и раздялата със Стамболов, Михаил отива в Керч и там се намират пак двамата…
След тази раздяла със Стамболов Михаил беше натоварен с работа да събира пари и ги предава Стамболову в Букурещ за покупка на оръжия. За тази цел той събираше на Старозагорско бадемови ядки, пращаше ги Ив. Х. Димитрову в Търново, а този в пари или стока на Стамболова в Букурещ. Една пратка имаше за около сто наполеона, за които бяха купени револвери, оковани в сандъчета и заедно със Стамболова излезли в Русчук. Тук били хванати от властта и Стамболов в загорски дрехи, избягал и се явил в къщата на братя Жекови, където му бил дадени дрехи на Коста и така можа да престои около 20 дни, като станаха и няколко заседания. В тези заседания Михаил не позволяваше на братята си да вземат участие и още криеше идеята за въстание…
Вечерта на 14-й септемврий 1875 г. Михаил в униформа и собствено руско оръжие, придружен от Стамболова, вземат сбогом от съседите-сродници, като поздрави и Ив.(ана) Салабашев с предстоящото проливане на турска кръв и бъдещата свобода; връщайки се пак и се прощава с братята си и други сродници, но що да види, най-малкият от братята му Георги готов, с пламтящи очи към по-големия който отива да мре. Михаил, за да не кажат след него, че е причината да загине и най-малкият натовари други да го разубедят от тази идея. Георги се неразубеждава и отговаря:н“гдето мре брат ми, там искам да умра!“
Стамболов, придружен от двамата братя Жекови с въстаническа униформа и оръжие потеглиха в тъмнината за сборния пункт – „Чадър могила“. Тук дойдоха и Койчо Байрактаря (тъй наречен, защото бе избран да носи знамето), Марко Иванов, Георги Кюмюра, Колю Райнов, синът на тогози (Георги) Георги Апостолов, Васил Манолов, Бойчо Атанасов, Христо Генчев, Иван Кантарджиев, Петко Димирджията, Руси Аргов, (Иван) Бурията, Захари Стоянов, Георги Икономов и още други, всички събрани, чакат за още съзаклятници, но напразно. Време за чакане вече на остава, предложи се някои да влезнат в града и да ги повикат, но не се прие това предложение. Тогази Стамболов ядосан каза на събранието нещо като реч, в смисъл, че най-надежните изневериха, и че туй, което се върши (вместо) да изпише вежди, вади очи и пр. Михаил Жеков още по-разпалено, с особено буйност подвзе след Стамболова горе-долу така: „Изгорихме народа, голям огън запалихме за останалите след нас братя, бащи и майки! Вместо добро да направим, ний станахме причина да избесят и изколят още утре целия град, и ний тук останахме измамени! Къде е Колю Ганчев , бабаитина Колю Карпусчанеца, къде е Петър Иванов Мачето, Иванчо, Михайловски и всички онези, които трябваше да са тук?“ И след няколко думи и предизвиканото настроение моментално Михаил бе вече болен и не след много време повърна кръв. При все туй колкото се бяха събрали, заминаха към село Елхово (Старозагорско, бел. съст.) Преди да достигнат до село Елхово, трябваше да минат село Нова махала (Старозагорско, бел. съст.) Тук сред селото се заби знамето, донесе се вино от селяните, а други се кръстеха и целуваха знамето. След малка почивка четата напусна туй селце за към Елхово. Преди да навлязат в Елхово, се явиха турци. С едно малко сражение четата навлиза в селото. Турците пръснати и само Георги Жеков е ранен в единия крак.
В Елхово вече Михаил каза на другарите си, че не може да продължава – болестта го мори. Решено бе болният да остане в селото и да се крие, а здравите да продължат пътя си, но един пазач трябваше да остане. Каза се от другари Георги да остане за пазач…
Човекът, който прие двамата братя и отстъпи плевнята си за тайно скривалище, говори се, че бил или гъркоман или цинцарин – още на следващия ден, уплашен от отговорността,извести на турците за скритите комити. В същия ден скритите бяха оградени от турци, разменени бяха преговори за предаване, но братята отговориха с оръжието си и атаката отвред плевнята бе почната. (Цялата тази картина е добре нарисувана в стихотворението „Братя Жекови“ от Иван Вазов). Най-после плевнята е запалена от гърмежите, близко скритите изплашени хора чуват,че единият от тези в плевника в пламъци вика и се моли другия да го убие, за да не се мъчи, или пък удавени от дима – да не ги хванат още живи. И наистина след няколко часово сражение и след повалянето на много турци, уверени всички, че страшните комити са изгорели и намират Михаил изгорял, само едната половина надлъж,а Георги е без глава, което е причината за тяхната смърт, напразно са отишли всичките куршуми, изпратени от многобройния неприятел.След това бе заповядано да се заровят труповете и позволено на свещеника да ги опее. Само главата на Георги останала,за пример носена на върлина, ругана, търкаляна по селските мегдани и най-после по заповед на властта, премахната, за да не се плашат повече децата. След няколко дни след изгубването на тази глава някой си селянин я намира, захвърлена в един гъстак от бъзовинек, взема я, а друг я заравя при умрялото си дете…“
[ad id=“263680″]
Публикацията подготви за обнародване проф. Христо М. ЙОНКОВ
