На 11 октомври Църквата почита св. апостол и дякон Филип, преп. Теофан Начертаний, еп. Никейски

Св. апостол и дякон Филип, Преп. Теофан Начертаний, еп. Никейски

След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в Йерусалим. Всекидневно се присъединявали към тях множества новоповярвали. Всички те живеели в единодушие и любов. Имали всичко общо. Всеки продавал имуществото си и донасял получените пари на апостолите. От тоя общ имот се давало на всеки, каквото му било нужно. Така че нямало между тях ни беден, ни богат.

С нарастването на броя на учениците възникнали някои несъгласия. Апостолите, заети с проповядване на словото Божие, не могли да се занимават с всички домакински потребности на християнското общество. Затова свикали вярващите и им предложили да изберат седем мъже. На тия благонравни мъже трябвало да се възложи задачата да раздават помощи и изобщо да се грижат за домакинските неща в Църквата.

Тъй на това служение били назначени хора, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост. Имената им са: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.

След избора те били изправени пред апостолите. След като се помолили, апостолите възложили върху тях ръцете си. Тия седем души били наречени дякони, служители.

Житие на св.апостол Филип, един от седемте дякони

Св. апостол Филип се родил в Кесария Палестинска. Избран за дякон, той усърдно изпълнявал задълженията си.

Юдеите, като видели, че броят на вярващите все повече се увеличава, започнали да преследват Божията църква. Те убили с камъни архидякон Стефан. Мнозина вярващи напуснали Йерусалим и се пръснали по различни посоки. В градовете и селата, където се пръснали, те усърдно проповядвали словото Божие. Тъй че това гонение послужило за все по-широко разпространение на християнската вяра.

Дякон Филип, като оставил Йерусалим, дошъл в Самария, където усърдно проповядвал благата вест за спасителното дело на Богочовека. Народът с радост го слушал и се удивлявал на чудесата, които той вършел. Филип изгонвал нечисти духове и изцерявал болни. Повярвали в проповедта му много хора.

В Самария имало един човек на име Симон, известен като магьосник. Той също приел свето кръщение от Филип.

Апостолите, които продължили да пребивават в Йерусалим, чули, че много жители на Самария приели словото Божие по благовестението на дякон Филип, който в служението си се издигнал до степен на апостол.

От Кесария Филип дошъл в лидийския град Тралия, Мала Азия. Тук служил на Църквата като епископ тралийски. Обърнал мнозина към Христа. Вършил и тук, както по много други места, големи чудеса.

Починал в дълбока старост, обичан от цялото си многобройно паство.

Житие на св.преподобни Теофан Начертани

Преп. Теофан Начертани живял във втората половина на осмия и първата половина на деветия век. Родината му е Палестина.

Теофан и по-големият му брат Теодор, паметта на когото се празнува на 27 декември, били монаси в палестинския манастирът „Св. Сава“. И двамата са наречени „начертани“, защото, по заповед на византийския император Теофил, иконоборец, по лицата им били начертани чрез нагорещени игли „позорни стихове“, които всъщност ги представяли като славни поборници и защитници на иконопочитанието.

Теофан бил син на благочестиви родители, които особено се отличавали със страннолюбие. Възпитани в дух на благочестие, получили и добро образование в дома на богатия си баща. Теофан и брат му Теодор постъпили на монашеско служение в лаврата „Св. Сава“. Плодовете на благодатното възпитание и образование се появили в подвига им през всички следващи дни на живота им.

През време на иконоборството в продължение на 25 години, Теофан бил ревностен защитник и изповедник на Православието. Такъв защитник и изповедник бил и брат му Теодор. И двамата били подложени на най-жестоки изтезания.

Теофан Начертани претърпял окови, глад, заточение. Неговият брат и сподвижник, Теодор, умрял в заточение. Теофан доживял до времето, когато било прекратено иконоборството.

Бил избран и поставен от цариградския патриарх св. Методий и Никейския митрополит. Намерили се хора, недоволни от тоя избор. Те възразявали, че Теофан е сириец и че няма кой да поръчителствува за него, да установи, че е православен, а не иконоборец.

Преподобни Теофан починал в 847 година, една година след смъртта на св. Методий Цариградски.

Той оставил редица съчинения в защита на Православието. Особено е известен като писател на канони, броят на които стига до 145. Тия от тях, които са посветени на светите апостоли, се считат като най-хубави


image0 (9K)