С публикациите за европейския грант получен от фирмата на Моника Станишева Биволъ е спазил правилата на добросъвестното журналистическо разследване и се е придържал към добрата журналистическа практика. Сайтът ни е публикувал проверена информация от съществен обществен интерес за публична личност, която няма основание да претендира, че статиите имат за самоцел да й навредят. В статиите няма обидни квалификации, които да са причинили неимуществени вреди.
С тези мотиви Софийски градски съд отхвърля през август 2016 г. претенциите на Моника Станишева за неимуществени вреди оценени на 56 000 лв. заради две статии публикувани в Биволъ в края на 2013 г. Съпругата на шефа на европейските социалисти, която е и специалист по ПР*, е оценила на 26 000 лв. вредите от статията „Моника Йосифова усвоява 60000 евро от ЕП с безплатен бъгав софтуер и визия за 60 долара“ и на 30 000 лв. статията „През 2014 Европарламентът пуска интернет тролове с „опорни точки“ за евроизборите„. Пред съда Биволъ беше представляван от известния правозащитник адв. Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация“.
Тези две статии са част от серията ни публикации по темата „Грантгейт“ – разкритието, че фирмата на Моника Станишева „Актив Груп“ е спечелила грант от 60 000 евро за популяризиране на предстоящите избори за Европарламент. По същото време тя е във фактическо съжителство със шефа на ПЕС Сергей Станишев, от когото има дете. Биволъ изследва тези данни от гледна точка на съмненията за конфликт на интереси и проведе дълга кореспонденция с европейските институции, за да изиска документацията по случая. Стана ясно, че самата Моника Йосифова-Станишева е подписала декларация за отсъствие на конфликт на интереси.
В крайна сметка през февруари 2014 г. Моника Станишева обяви, че връща на Европейския парламент получените по гранта 30 000 евро и прекратява проекта, а повече от година по-късно заведе дело срещу Биволъ за приблизително същата сума. Фактически тя поиска ние да й платим за върнатия грант.
Според ищцата двете статии я злепоставили в личен и обществен план, тя изживяла състояние на стрес и обърканост и се почувствала уязвена. „Станала по-затворен човек, нямала желание да се вижда с хора, избягвала срещи с роднини и клиенти. Споделяла, че се чувства разстроена, омерзена, шокирана от естеството на публикациите“. – разяснява се в мотивите на съда. Избягвала да ходи в офиса, което се отразило на бизнеса й.
Всичко това продължило поне шест месеца, до пролетта – средата на 2014 г. Точно в този период в Европейския парламент се завихри класически политически скандал заради разкритията на Биволъ за „Грантгейт“. Медийната омерта за тях беше успешна до края на 2013 г.. Стигна се дори до цензуриране на експозето на Асен Йорданов и Атанас Чобанов в Съвета на Европа, на което бяха изнесени данни за престъпното минало на Бойко Борисов – (Досието „Буда“) и за гранта на Моника Станишева. Ситуацията обаче рязко се промени след публикация за гранта в авторитетното немско издание „Шпигел“. Последваха две парламентарни питания към Мартин Шулц, на които той не отговори.
„Когато служители на Европарламента под ръководството на социалистическия председател Мартин Шулц сключват договор за 60 000 евро със съпругата на председателя на ПЕС – това мирише на политическa услуга” – заяви евродепутата от Германия Инге Гресле в качеството си на говорител на групата на ЕНП в Бюджетната комисия.
В крайна сметка, заради надигащия се международен скандал и вероятно за да не саботира преизбирането на социалистейшия си съпруг начело на ПЕС, Моника Станишева се отказа от гранта и обяви, че връща парите на Европейския парламент.
Връщането на парите беше коментирано от Бойко Борисов като “срам за България”. Така бившият и настоящ премиер, за чието изобличаване като фигура на организираната престъпност Биволъ съществено допринесе, профитира нашите разкрития. Забавно е, че само година по-рано Борисов ръмжеше публично също като Станишев, че не си струва да се четат разкритията Биволъ.
За нас, а и за читателите ни в страната и по света подобни изцепки от конюнктурните родни полит-диктатори са директно признание за независима и качествена работа. Фактът, че Биволъ работи качествено и добросъвестно в полза на обществения интерес вече е признат формално и от българския съд.
Източник: биволъ
