ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 13, 1990 г.
ОТ НАРОДНОТО ПРЕДАНИЕ ДО ГОЛЯМОТО ДЕЛО
95 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА „АЯЗМОТО“. ЦАР БОРИС І – ПОКРЪСТЕН В ЧУДОТВОРНИЯ ИЗТОЧНИК(?!)
[ad id=“225664″]
Старозагорският парк „Аязмото“ е свързан с името и нетленното дело на големия български родолюбец Методий Кусев. Потомците тепърва ще откриват величието на неговата личност, записала една от най-светлите страници в историята на града. Делото на митрополит Методий е ежечасно пред очите ни, но ценни документи пазят неговата история. Предлагаме ви част от писмото на митрополит Методий до министър-председателя д-р В. Радославов с дата 22 октомври 1917 г. В него митрополитът с присъщата му упоритост търси помощ от държавата, за да довърши делото си като се позовава на народното предание:
„Когато през 1894 г. дойдох в Стара Загора за управляющи на епархията, намерих северната част на града, заобиколена от хълмове, склонове от Средна гора.“ Най-близкият хълм, който висеше над града под названието „Ахмак баир“ (глупав хълм), беше най-грозният. Освен голотата без всякаква растителност, каквито бяха всички баири, той „ахмака“, беше най-грозният, разкопан, издълбан, с трапища и купища от каменни кариери. Целият баир канарист, без пръст. Лятно време старозагорските горещини се увеличаваха много кратно от напичането на този каменист баир. Не се живееше в града… Залесяването на голите баири, т.е. устрояването на благоприятни климатически условия, влизаше в грижите на моята проповедническа деятелност. Грижата за тази цел се увеличи от едно ново обстоятелство. На въпросния хълм имало някога в древността аязмо. Бил на това място манастир – лавра. Храмовият празник на тоя манастир е в съботата на първата неделя от великите пости – на Тодоровден. Народът запазил преданието. На Тодоровден много народ от целия окръг дохождаше и посещаваше баира, гдето е бил някога манастирът „Аязмо“. Униатският монах, българинът Ваклидов, старозагорчанин, много години е живял в Рим. Ровил се е във ватиканските библиотеки. Той издал една книжка: „Предание за старозагорското „Аязмо“ на св. Великомученика Теодора Тирона“. В това предание се казва, че в старо време на върха на „Аязмото“, гдето сега е шадраванът, имало езически храм-капище. На тоя баир имало грамаден лес многовековен. Тая истина се потвърждава от един надпис, издълбан върху една канара на „Аязмото“. Надпис с големи букви, колкото яйце, е кратък от две думи: Филитис ке асти (лист-лес, т.е. място лесисто; предградие). Во времето на Св. Цар Борис властвувал в Стара Загора княз Цолю. Дворецът на княза бил на южната страна, в подножието на „Аязмото“. В съседство с двореца бил затворен за политически престъпници и за интелигентни пленници. Двореца от затвора делило ги е градина. В това време в затвора имало пленници родом от Цариград. Между тях имало и мисионери. Княз Цолю имал само едно чедо, дъщеря на име Цветанка. Последната се почувствувала привързана към пленниците. Тя често ги посещавала, та им занасяла разни съестни припаси. На „аязмото“ под параклиса имало тогава голям извор… Цветана, дъщерята на княз Цолю, един ден се разболяла от тежка болест. Князът се уплашил за съдбата на своето едничко чедо. Свикал много врачове. Огласил, че който изцери болната, голяма награда ще получи. Обадили му, че в затвора между пленниците имало знаменити лекари. Той ги повикал. Казали му, че могат да я изцерят под условието, ако им предостави свободата да направят от нея каквото намерят полезно по изцеряването й. Той се съгласил, та им позволил. Като я огласили, покръстили я в извора на „Аязмото“. Като по чудо в момента на кръщението тя веднага оздравяла. Нарекли я в кръщението Теодора. Под влиянието на това чудо князът Цолю повярвал, та и той бил покръстен в същия източник на „Аязмото“. В същото това време княз Борис се готвел за приемането на християнството. Княз Цолю обадил на св. Борис, че той е вече християнин, насърчил го да дерзае в благото си намерение и че в тоя път на покръщението той е негов последовател. Капището на „Аязмото“ се обърнало в християнски храм. В тая местност изникнал един манастир, посветен на светаго великомученика Теодор Тирон по името на покръстената княгиня Теодора. Като лавра (първостепенен манастир) тоя манастир имал свои подведомствени метоси – манастирчето по центровете на околните гори, развалините на които и до днес стърчат под названието „манастирчетата“… Войводите се бунтували против намерението на св. Борис за покръщението. Били враждебно настроени. Един само войвода княз Цолю поради обстоятелството, че бил вече по чудо покръстен, бил съмишленик на св. Борис по въпроса за покръщението и покровител на движението по достигането на тая цел – покръщението на българския народ. Ето затова св. Борис водил преговорите с патриарха Фотий в Загорието. Подир това направих следующето заключение: Разбира се, патриарх Фотий имал висок интерес той да покръсти св. Бориса. Тоя интерес съвпадал с интереса на св. Бориса: „Цар подобава да бъде покръстен от патриарх“. Значи св. Борис бил покръстен от патриарха Фотий. Где го е покръстил? – Естествено в свободно място, охранено от нападението на възбунтувалите се войводи, именно там, гдето са се водили преговорите – в Загорието. Ама на кое място в Загорието? – Разбира се, че в чудотворния източник на „Аязмото“, в който са се покръстили княгиня Теодора и княз Цолю.“
