Време е в България да се появи левица. Отдавна е време. Опитът на БСП да национализира това пространство в политическия сектър е все по-безумно неуспешен. А нормална левица е нужна на всяко съвременно общество.
И не, наказателен вот всъщност имаше, но българското общество се оказа достатъчно умно да не накаже още веднъж себе си, гласувайки за БСП. Наказателният вот усвоиха „Демократична България“, ВМРО, извънсистемни играчи като Иванчева и т.н.
БСП отдавна не е левица. С Корнелия Нинова на чело, тя премина окончателно линията и вече не само е партия на едрия капитал и монополите, заедно с всички останали големи политически играчи, но в много по-голяма степен от тях, а и хлътна политически в левичарството. Хората над 60-годишна възраст знаят разликата между левица и левичарство, за останалите ще обясня. Левичарството е екстремистка политическа линия, която от 20-те години на миналия век превзема окончателно т.н. „тесни социалисти. Още на конгрес в Русе през през 1903 година БРСДП се разделя на две по идеологически признак. Дясното крило на БРСДП, защитаващо реформистки и еволюционни позиции, се обособява в БРСДП(широки социалисти), докато лявото крило се назовава „тесни социалисти“, а после се преименува на БКП. Левичарите приемат като политически инструмент дори тероризма, формират терористични групи, убиват политически личности, а и стотици съвсем невинни хора – пример: атентата в „Света Неделя“. Изцяло подкрепяни и финансирани са от СССР, и съответно изцяло подвластен слугинаж на Москва. Точно натам Корнелия Нинова поведе БСП, след като я оглави. Свръхагресивно политическо говорене и поведение, пренебрежение към основната власт у нас – Народното събрание и работата в нея, пълно отричане на европейския път на страната, често дори без опит да се завоалира това, конфронтация с ПЕС, директна евразийска ориентация и нисък реверанс към Москва без изправяне. Очевидно е приела за чиста монета твърдението на троловете по социалните мрежи, че 80% от българите са русофили, въпреки ясните социологически изследвания, че над 70% от българите – и то образованите, социално активните( работещите), младите, са с твърда проевропейска насоченост.
Знайно е, че човек е готов да вярва на желаното, но ако си истински лидер, е добре да имаш поне някакъв поглед над реалното. Както каза Харалан Александров: „В контекста на бруталната атака срещу съвременната европейска цивилизация, призивите за изваждане на България от ЕС и присъединяването към някакъв изфантазиран евразийски съюз, звучат като откровено национално предателство”. Нямаше как мислещият избирател, дори да е с леви убеждения, да не се стресне.
Втората голяма грешка: Няма начин дори пред симпатизантите на БСП Корнелия Нинова и Елена Йончева да оглавят борбата с корупцията. Просто няма начин! Трябваше да бъдат намерени други лица – млади и умни хора, поне лично не свързани с БКП, национален дълг и национален фалит, приватизация, банки и фалити, хиперинфлация и откровено ограбване. А това е проблем, защото БСП е все по-затворена и все по-родова партия на бившите номенклатурчици и наследниците им. Левичарският уклон окончателно пропъди и ляво мислещите и чувстващи млади хора, включително такива от комунистическите родове. Гътна и президента, който си повярва, че може да извлече дивидент в мътна вода, или просто не можа да откаже лично да си изцапа ръцете. Не че някой вярваше, че е президент на всички българи, ама вече е кристално ясно, че е президент дори не на болшинството, а на малцинството българи и то на противниците на Европейският път и място на страната.
Борбата с корупцията е основна тема и ще остане такава, но да допуснеш, че българският избирател е късопаметен, глупав и лишен от информация, т.е. да го обидиш, не е добра предизборна тактика.
Знам, че в момента куп твърдочервени ще скочат, че коментарът е про- ГЕРБ, в защита на властта и други подобни глупости, защото няма как да отговорят аргументирано на истината, а като едните матросовци са длъжни да седят на амбразурата:)
Не е. Не съм политически обвързана и никога не съм била – нито с червени, нито със сини, нито със жълти, нито с каквито и да е. Не ми е нужно да гледам към интересите на обществото и към собствените си такива, през някакъв вид наочници. И точно защото не гледам по този начин, съм убедена, че на България наистина й трябва левица.
ЛЕВИЦА! Не левичарско изстъпление.
Трябва й и ДЕСНИЦА – не странни обединения между либерално, неутрално и зелено.
В момента в наличност е само ЦЕНТЪР, както отбелязаха масово анализаторите. В него се опитват да играят всички – едни крещейки, други – дерейки, трети – вадещи компромати, между другото на дребно, едрите са покрити, щото са общи. С други думи опозиция няма. Като няма политическа опозиция, няма и политическа власт – властта в такава ситуация може да е само личностна или на групировки. А най-парадоксалното в тази ситуация е, че само основният играч в центъра даде ясна заявка, че ще търси промяна. Затова и спечели. Ако я направи, ще продължи да печели.
Нека споменем и мръсната, негативна кампания. Не се научиха политиците ни, че българинът винаги наказва онези, които размахват мръсни чаршафи, защото си знае, че щом са стигнали до тях и те не са по-чисти. Навремето Петър Стоянов размаха и го удариха. Сега Нинова и Йончева! Ако продължат да не успяват да формулират никакво позитивно послание и поведение, ги чакат още по-тежки местни и парламентарни избори. Особено, ако продължат и да се крият от обществото при провал, както направиха снощи.
