Музика, аромат на кафе и поезия във Виенски салон в Операта

Виенски салон във фоайето на Операта на 9 декември от 17 часа. Музика, аромат на кафе и поезията на старозагорския поет Йордан Пеев.

Виена е музика. Виена е аромат на кафе. Виена е място за срещи с изкуството.Във виенските кафенета човек може да прекара цял ден.Тук можеш да четеш книга, да се готвиш за лекции, тук са и вестниците на деня, с които можеш да запълниш времето си, ако нямаш специални срещи.

Кафенетата във Виена са място с много история, хубава обстановка, вкусотии, препратки към императрица Сиси, литературни кръгове, художници, революционери, Фройд…  [ad id=“263680″]

Виенските кафенета са си спечелили славата с приятните напитки, вкусните торти и най-вече интелектуалните кръгове, които ги посещават. Всяко топ заведение си има своите знатни клиенти, които са били редовни посетители. В повечето случаи са художници, писатели, архитекти, учени. Те са били и любимо място на висшата класа в австрийската столица.

От октомври 2011 година културата на пиене на кафе в кафенетата във Виена е включена в списъка на ЮНЕСКО на нематериалните културни наследства.

Само на 9 декември от 17 часа, във виенския салон в Операта може да слушате музика  от виенски композитори в изпълнение на Ангел Василев –цигулка и Ерна Пушева-пиано, да пиете виенско кафе,поднесено от домакините, и се насладите на  любовната лирика на поета Йордан Пеев, изпълнена лично от автора.

[ad id=“225664″]

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Йордан Пеев е роден през 1968 г. в Стара Загора. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб. През 1990 г., в съавторство с Пламен Дойнов, публикува поетичния сборник „Сълзите на гнева“, в който неговите стихове са обединени в раздела „Каруцата на ветровете“. Известно време като журналист в радио „Веселина“, а след това и в Радио Стара Загора. През 2014 г. е издаден сборникът му „Когато смъртта ми прогледне“, а през 2016 г. сборникът „Стъклена кожа“. През 2015 г. са публикувани книгите му „Пощальонът“ и „Последният Адам“.

Удостоен е с награди от различни конкурси – втора награда от конкурса „Веселин Ханчев“, награда от СБП на Четвърти Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“ 2014 г., награда от поетичния конкурс „Срещу вятъра“, единодушен носител на приза както на публиката, така и според оценката на авторитетното жури на наградата за поезия на четвъртото издание на националния конкурс „Усин Керим“ (2016). През юни 2017 г. поделя с Иван Тенев и Александър Петров втора награда в конкурса Славейкова награда (първа награда не се присъжда/.

Член е на Съюза на българските писатели.


image0 (9K)