Момичетата се изнасят от дома на родителите си 4 г. по-рано от момчетата. България е на дъното на ЕС по брой четящи книги млади хора. 479 хил. души, или 46% от хората на възраст между 15 и 29 години, не четат книги.
Тази констатация е включена в правителствения доклад за състоянието на младежта през 2018 г. Документът, изготвен от министерството на младежта и спорта, бе одобрен от министрите миналата сряда, съобщава 24 часа
В България има 1 042 915 души, които попадат във възрастовата категория младежи, показват данните на правителството. 46% от тях не четат книги въобще, установило проучване на спортното министерство. 70% пък са отговорили, че не четат книга в момента, когато са били питани, като това е установено със социологическо изследване между 2500 младежи.
По-незаинтересовани от книгите са мъжете – 80%, докато при жените делът на нечетящите е 60 на сто.
Само 16% пък прочитат повече от 6 книги на година, а около 1/4 четат между 3 и 5 книги.
За сметка на книгите обаче хората между 15- и 30-годишна възраст масово работят с компютър, имат смартфон и са постоянно в интернет. 81% от младежите твърдят, че работят добре с компютър, практически всеки има смартфон, а 87 на сто влизат в интернет всеки ден.
Само 30% обаче ползват глобалната мрежа както за забавление, така и за работа. А едва 20% като източник на информация. Останалите са в интернет заради забавления и социални мрежи.
Българските младежи пушат, не спортуват и почти не водят културен живот, установило още проучването на спортното министерство.
Над половината на възраст от 15 до 30 години пушат и пият, а 67% от тях не спортуват активно.
72 на сто не стъпват в галерии и музеи, а 62% не се интересуват от каквото и да било изкуство. Срещи с приятели е начинът за разпускане на почти всеки от младежите. А близо 600 хил. от тях разтоварват с гледане на телевизия.
Следствие от ниската култура, реално образование и квалификация е това, че на близо 30% от младите в България парите, които изкарват, не им стигат, за да си купуват нови дрехи и обувки. На под 20 на сто обаче доходите им се виждат недостатъчни, за да плащат сметките си за интернет или кабелна телевизия. На 1/4 пък средствата не достигат дори за пълноценно хранене.
Дори и вече създали семейства, младите българи продължават да разчитат на финансовата помощ на родителите си, показват данните от правителствения доклад. Това обаче според документа се дължало не само на нуждата от финансова подкрепа, но и на народопсихологията на българина да помага на децата си.
Над 66% от тях живеят в едно домакинство с майка си и баща си. Това важи дори за тези от младежите, които имат работа на пълно работно време и доходи, които им гарантират самостоятелност. Тук отново авторите на доклада отдават феномена на народопсихология.
Момичетата се изнасят от дома на родителите с 4 години по-рано от момчетата, показва друго проучване, което е включено в доклада. Според него жените се изнасят да живеят самостоятелно или с партньор на 27 години, докато при мъжете тази възраст е 31 години.
Младите и все повече изчакват, преди да се обвържат в семейство, заключава още докладът. Въпреки това през 2018 г. има 619 деца, които са сключили брак, преди да навършат 18-годишна възраст – основната част са от малцинствата.
Като цяло младите българи предпочитат да работят за някого, а не да се опитат да развият собствен бизнес.
За 71% предприемачеството е немислимо. А 64 на сто нямат никакви документи за квалификациите си.
