Всяка година на 30 май се отбелязва Световният ден за борба с множествената склероза. През 2009 г. Международната федерация по множествена склероза предлага тази дата да бъде официално посветена на това заболяване, за да бъдат информирани хората по-подробно за протичането му, за рисковите групи и прочее нюанси. Защото множествената склероза може да доведе до инвалидност, дори при много млади хора.
Множествената склероза е нарушение на нервната система от автоимунния спектър, обясняват специалистите. При нея се увреждат обвивките на нервните влакна при активиране на имунната система. Вследствие на тези процеси се нарушава провеждането на нервните импулси и започват да се проявяват разнообразни неврологични симптоми. И до ден-днешен лекарите не могат да установят защо такава патология възниква у един или друг човек.
Смятат, че тя е следствие от съчетание на редица фактори – наследственост и може би въздействие на някои вируси върху организма. Пагубно влияние могат да окажат недостигът на слънчево греене, стресът и редица други причини.
Клиничната картина и симптомите могат да бъдат много различни, всичко зависи от огнището на поражение. И все пак, има някои общи прояви. Например, асиметрична слабост в ръцете или краката. Това не прилича на инсулт, въпреки че се забелязва продължителна слабост в единия крак или едната ръка. Или пък, влачеща се походка, когато е налице слабост в стъпалата. Човекът не може бързо да повдигне крака си, сякаш закъснява с движението.
Нерядко се случва такъв човек да реши, че страда от някакъв вид хондроза и да се лекува от нея. Но ако хондрозата се лекува за 8 до 14 дни и преминава, то при множествена склероза слабостта и тази липса на синхронизация се запазва. Това е първият симптом, който трябва да изостри вниманието на страдащия.
Понякога подобни отделни симптоми в млада възраст често се приписват на умора, на последствия от простуда и не се възприемат сериозно.
Второ, човек не страда нито от хипертония, нито от сърдечносъдови заболявания, но изведнъж получава нарушение на зрението, изчезва полезрението му. Случва се въобще да престане да вижда с едното око. Зрението изчезва рязко и не се възстановява – възможна е и такава агресивна форма на множествената склероза.
Третият признак – нарушаване на гълтането. Човек има усещането, че сякаш езикът му не е неговият собствен. Възникват и други прояви: главозамайване и нарушение на равновесието; нарушение на нормалното функциониране на пикочния мехур; нарушение на половата функция; когнитивни проблеми; емоционални разстройства.
Между другото, нарушенията в паметта, както се случва при обикновената склероза, не се среща често при множествената, независимо от наименованието. Склероза от гръцки означава “твърд”. Терминът “склероза” в медицината обозначава не влошена памет, а заместване на здрава тъкан със съединителна.
Има 4 вида множествена склероза, които се различават по въздействието върху организма в продължение на определено време. Ремитиращият вариант (RRMS) се смята за най-разпространения – среща се при 75-85% от хората с диагностицирано заболяване.
За него са характерни временни периоди, когато се случват рецидиви, обостряния или появяване на нови симптоми. Тези рецидиви често продължават няколко дни, могат да траят и седмици. За ремисия се приема и когато изчезват симптоми, но склерозата продължава да е активна и да прогресира. Дори при липсата на на симптоматика, могат да протичат разрушителни процеси.
При вторично-прогресивната форма (SPMS) процесът протича така, че влошаването на състоянието и засилването на симптомите се движат устойчиво във времето. Може да има рецидиви при тази форма на заболяването, но е възможно и въобще да не се появят.
Изследвания показват, че около половината от хората с начална форма RRMS за 10 години от поставянето на диагнозата стигат до този стадий. Освен това засега е изключително трудно да се оценят възможностите на лечение за забавяне на този процес.
Първично-прогресивният модел (PPMS) се среща рядко – в 10% от случаите. Отличава се с бавно развитие от самото начало и пълна липса на рецидиви, както и на ремисии.
Много рядка форма на заболяването западните медици наричат PRMS – само 5% потвърдени случаи. Тук ситуацията се развива по следния начин: постоянно влошаване на състоянието на човека от самото начало, проявяват се остри рецидиви като в същото време липсват ремисии.
Често заболяването дебютира в млада възраст, първите прояви могат да възникнат между 25 и 40 години. Според статистически данни, този проблем по-често застига мъжете. Тъй като заболяването се отнася към автоимунните, не е възможно да се предусети кого може да засегне. Но, както отбелязват специалистите, обременяващ провокиращ фактор е тютюнопушенето.
Диагностиката е комплекснаЗа начало – преглед от специалист и изготвяне на анамнеза. Следват насоки за изследвания. За поставяне на диагнозата се препоръчва магнитно-резонансна томография както на главния, така и на гръбначния мозък.
При това изследване се откриват увредените участъци на нервните влакна. Те се наричат “плаки”. Понякога се препоръчва контрастно вещество за по-голяма точност на картината. При необходимост могат да се назначат допълнителни изследвания, като пункция на гръбначномозъчната течност и специални изследвания на кръвта или ликвора за наличие на различни автоимунни или инфекциозни заболявания.
След поставяне на диагнозата се предписват имуномодулатори, които трябва да понижат активността на имунитета по отношение на нервните влакна и техните обвивки. Използват се както таблетки, така и инжекции според виждането на лекуващия лекар. Основната задача на терапията при такова заболяване е да преустанови развитието на нови огнища на поражение и появяване на нови симптоми.
В идеалния вариант при множествена склероза е задължителна рано започнатата терапия, за да се намали тежестта на последствията и да се потисне активното развитие на патогенните процеси. Ако оставите всичко на самотек, може да се стигне до устойчив и необратим неврологичен дефицит, а също и до инвалидност.
За терапия на обострянията се използват специални методи, например курсове с хормонална терапия. Естествено, всичко това се прави по назначение на специалист и под неговия контрол. Не съществуват някакви специални профилактични мерки по отношение на множествената склероза.
Независимо от близкото звучене, атеросклерозата на съдовете на главния мозък е съвсем различно заболяване от множествената склероза. При атеросклероза съдовете се стесняват заради склеротични плаки, като се нарушава кръвоснабдяването на жизненоважни центрове на главния мозък.
И настъпват както физиологични, така и психични промени. Ако това заболяване не се диагностицира навреме и не се започне лечение, повече от 90% от болните развиват необратими изменения на централната нервна система. Такива са влошаване на паметта и концентрацията на вниманието, безсъние, проблеми с настроението, понижаване чувствителността в отделни части на тялото и крайниците, нарушение яснотата на съзнанието, понижаване на работоспособността.
Яна БОЯДЖИЕВА
