Напоследък значително се засили интересът към масонството към неговата история и мястото, което днес заема това религиозно-етическо, не чуждо на политиката движение. В оценките на масонството има голям разнобой. В кръговете на специалистите преобладава мнението, че това движение е доста нееднородно, че в различните исторически периоди нему са били присъщи както прогресивни, така и реакционни тенденции. В средите пък, заразени от антисъветизъм, масанството еднозначно се характеризира като „жидо-масонски заговор“. Ние поместваме със съкращения статията на известния съветски изследовател на масонството, доктора на историческите науки Олег Соловьов, публикувана в бр. 29—30 на сп. „Эхо планеты“.
. . .Какво всъщност е масонството?
[ad id=“225664″]
Неговите източници са забулени в мъгла от митове, създадени както от привърженици, така и от противници. Думата „масон“ означава в превод от френски професията на зидари, които в средните векове са строили църковни храмове, рицарски замъци и крепости. Те са се обединявали в цехови гилдии, където са си разменяли тайните на професията. Минали времената на строителство на исполински храмове и замъци, загубило се значението на тези братства и в XVII век в тях се включват представители на духовенството, едрото дворянство, търговците, чиновничеството, свободните професии. Те са били привличани от тайнствените ритуали и сложните обреди, но главното е бил стремежът да се използува готовата организация зa укрепване и развитие на по-прогресивното в сравнение с феодализма буржоазно общество. Родина на съвременното масонство стана Великобритания. Именно там четири братства образуваха през 1717 г. Великата лондонска ложа. След известно време ложи, възникнали в Испания, Франция, Германия, Русия, Португалия, Швейцария, в много колонии и всички те постепенно загубили пряката връзка с Лондон.
[ad id=“263680″]
За главен документ на масонството и до ден днешен се счита „Нова книга на уставите“, утвърдена от ръководителите на английската ложа през 1723 г. Тя започва с раздел „За Бога и религията“, в който пише, че всеки масон „е длъжен със своето призвание да се подчинява на нравствения закон и ако той добре разбира това, то няма да бъде нито тъп отрицател на Бога, нито безбожен развратник“. За основни принципи се провъзгласяват братството на човечеството, равенството и търпимостта. А в качеството на върховно божество се признава безличният „Велик архитект на Вселената“. Основен постулат е и вярата в безсмъртието на душата. Новата организация се отличаваше от съществуващите тогава съсловно-феодални общества, което привличаше в нея немалко хуманисти и изобщо прогресивни хора…
[ad id=“236993″]
Първоначално нехристияни, а още повече евреи в ложата не са се приемали. Допускали са се там само мъже. Вътре в ложата съществуваха строги порядки, привържениците на ордена се разпознаваха с помощта на особени знаци, докосвания, пароли. Масонството и досега се дели на гълъбово с три степени на посвещение (ученик, калфа, майстор) и червено, в което за членовете са установени 33 степени. Новоприетите членове подписват клетва, с която се задължават да не разгласяват обредите и характера на своята дейност, а също да загинат от ръката на своите другари в случай на отстъпничество…
Единен координиращ център между разклоненията на ордена в различните страни не е съществувал, но връзки между ложите се поддържаха. В началото католическата църква видя в ордена опасен конкурент и веднага започна борба с него. Разногласията с Ватикана не са преодолени и до днес. Православието се е отнасяло по-търпимо към масонството и рядко е излизало с критика по негов адрес…
[ad id=“236999″]
Масонството като обществено течение не е било встрани от революционните и други крупни събития през XVIII—XIX в. Към ордена са се числили много дейци, участвували в борбата на американците за независимост и при провъзгласяването, на републиката, в това число Б. Франклин, Дж. Вашингтон, А. Хамилтон и др. 50 души от 57-те подписали Декларацията за независимост на САЩ (1776 г.) са били масони.
От най-нови данни е опровергана версията за подготовката от масоните на Великата френска революция. В навечерието на революцията от 700 ложи само в 4 са влизали просветители и видни политически дейци на страната — Брисо, Демулен, Дантон, Кондорсе, Волтер. Нещо повече, ложите са били смятани за огнища на контрареволюцията и са били забранени. Едва след преврата на 9 термидор масоните излязоха от сянката и благосклонно внимание им обърна сам Наполеон. След неговото събаряне масонството възглави Луи XVIII.
[ad id=“237001″]
В революциите на XIX век масонството не е играло някаква особена роля. Но в Латинска Америка ложите се превърнаха в центрове на освободителните движения. Много от техните лидери са принадлежали към ордена — Боливар, Миранда, Сан-Мартин, Хосе Марти. Борбата за обединяването на Италия също бе възглавена от масони — Мацини и Гарибалди. Сред композиторите, писателите, учените, членували в масонски ложи, не можем да не споменем Моцарт, Бетовен, Лист, Хайди, Сибелиус, Гьоте, Хайне, Балзак, Уолтър Скот, Анатол Френс, Киплинг. В младостта си масони са били Брехт и Айнщайн.
Руското масонство донесено от Англия, е действувало легално и полулегално от 1730 до 1822 г., когато Александър I забрани тайните общества и масонството. . .
Затихването на масонската дейност в Русия се компенсираше от участието на отделни наши емигранти в чуждестранни ложи. Така например основоположникът на анархизма Михаил Бакунин влезе в италианската масонска ложа „Социален прогрес“… В началото на нашия век в Русия всички членове на масонските ложи били под наблюдението на полицията, но репресии срещу тях не са предприемали… Към 1914 г. в Русия е имало 40 масонски ложи — в Петербург, Москва и други градове. Известен е опит за установяване на контакт между масоните и болшевиките. Инициативата е била на масона Коновалов, Ленин е приел и е определил свой представител в лицето на Скворцов-Степанов, но до разбирателство не се е стигнало. Това е било през 1914 г..
[ad id=“238430″]
Масоните са посрещнали враждебно Октомврийската революция, огромното болшинство от тях емигрират, някои са заседавали в белогвардейски правителства, а отделни дейци са преминали на съветска страна. Макар масонството официално да не е забранявано, неговият висш орган и ложите в Русия напълно са прекратили дейността си…
Между двете световни войни масонството в Европа е лавирало между комунистическото движение и фашизма, сближавайки се със социалдемокрацията. Откритите гонения на масоните отначало в Италия, а после в Германия и Испания чак до разгрома на техните организации и физическа разправа с лидерите им насочваха ордена към обединение с левите сили. Във Франция например масоните изцяло са поддържали политиката на Народния фронт и след поражението на Франция през 1940 г. тяхната организация е била напълно разгромена. Масонството е било забранено във всички фашистки държави, а също в окупираните от тях страни.
Cъс защитата на световното масонство се ангажира видният член на ордена президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт. След войната масоните възстановяват и разширяват своите организации, при това тяхна опора сега стават САЩ. Членове на масонски ложи са били (президентите Труман, Джонсън, Форд, джазмените Луис Армстронг и Дюк Елингтън, посетилият Луната астронавт Едуин Олдрин. По данни от 1987 г в САЩ има от 12 до 14 хиляди ложи с 4 милионно членове, в Англия — до 550 хиляди във Франция — до 70 хиляди, в Италия — до 30 хиляди. Всичко в света се наброяват около 7—10 милиона „свободни зидари“, принадлежащи към различни системи, обреди и ордени. В соцстраните масоните легално са действували само в Куба…
[ad id=“225664″]
Още една важна забележка. Нито в произведенията на Ленин, нито в работи на други дейци на КПСС, освен Троцки, който на IV конгрес на коминтерна през 1922 г. в доклада си определя масонството като „чисто буржоазна организация“ и се застъпва твърдо за несъвместимост на членството в компартията с принадлежността към ордена, за масонството не се споменава. Дълго време у нас изучаването на масонството не се поощрява, в което сме отстъпили дори от дореволюционната наука. Версията за „жидо-масонския заговор“ се опитваха да развиват монархическите кръгове на нашата емиграция, обявили революцията за следствие на интригите на евреите и масоните, към които причисляваха Ленин, а така също всички партийни лидери от еврейски произход. Привежданите аргументи са напълно измислени, а реалните факти — грубо изопачени. През 30-те години един 0т тези идеолози, В. Ф. Иванов, голословно твърдеше, че в СССР се е подготвял заговор за отстраняване от властта на Сталин и неговата група. Според Иванов в заговора са участвували масоните Троцки, Зиновиев, Каменев,, Радек, Соколников, но Сталин им нанесъл изпреварващ удар…
[ad id=“263680″]
…Изучаването на историята и сегашното състояние на масонството сведителствуват за поддръжката от него на общочовешките ценности, пацифизма, хуманизма и веротърпимостта. Да, масоните говорят за строителство на общ за цялото човечество храм. Но те не налагат своите възгледи със сила и не се стремят към световно господство. С масоните, както впрочем и със сионистките организации, наши ведомства са поддържали епизодически връзки с информационни цели. Струва ни се, че сега има предпоставки и за създаване на контакти с масоните по линията на народната дипломация и на обществените организации. Може да се окаже позитивен обменът на мнения по решаването на глобалните проблеми.
Ала главното е да се премахнат пречките при изучаването на масонството, защото в тази област е направено засега много малко дори и зад граница, което само подпомага разпространяването на митове.
вестник Ден, 1990 г., брой 31
