– Мартине, доста бурни месеци имаше в началото на годината в Локомотив Пловдив. Намери ли спокоен пристан в Берое?
– Да, може да се каже вече съм 5-6 месеца тук и се чувствам добре, заиграх добре и успявам да помагам на отбора, което помага за нашата цел да влезем в първата шестица. Успокоил съм се и давам най-доброто от себе си.
– Имаш ли чувството, че не се раздели с Локомотив по начина, по който искаше?
– Със сигурност. Не искам да се връщам назад. Всички знят какво е Локомотив и какво знача аз за отбора.
– Защо избра Берое?
– Мислех да се откажа, но видях добро отношение на хората от Стара Загора. Ако бях спрял с футбола щях да съжалявам. Радвам се,че продължих и продължавам да си пиша историята.
– Колко гола имаш в елита на българския футбол?
– 196. Трудно се забравя, защото и Сираков има толко.“
– Какво си пожелаваш в този аспект?
– Да стигна 200 гола, защото за всеки добър играч това ще е радващо. И аз ще се зарадвам. При положение, че имам 5 сезона навън да стигнеш 200 гола вкъщи е едно добро постижение.
– След 196 попадения умори ли се да вкарваш?
– Не. Тези голове ме карат да продължавам и да поддържам високо ниво. Като минеш 32-33 години е по-трудно да си конкурентноспособен, но отбелязването на попадения ме карат да поддържам високата и да съм конкурент на всички нападатели в Първа лига.
– Може ли да се превърнеш в конкурент на Петър Жеков с неговите 253 гола? Ще ти стигне ли времето
– Това е в сферата на фантастиката. Искам да съм здрав и да се наслаждавам. Има разговори и с ръководството на Берое за удължаване на договора с една година. Ако съм здрав, а и Берое показаха нужното уважение и аз ще отвърна със същото и ще преподпиша. Оттам никой не знае какво ще стане.
– Заспиваш ли лесно след мач?
– Не. Често си правя анализи.
– Когато правиш тези анализи, усещаш ли треньорска тръпка в теб?
– Не. Засега нямам такива намерения. Треньорската професия е трудна, защото трябва да отговаряш за 30 човека. Трябва да влизаш в положението на всеки футболист, да знаеш как да се отнасяш към всеки… Доста е сложно и не се виждам като треньор.
– Второ място на „Футболист на годината“ защо не се яви на церемонията?
– Имах си причини. Просто не можах да присъствам. Ако бях обиден може би щях да отказвам участие от 2004, когато не ме взеха на Европейското в Португалия. Никога не съм се сърдил. В България нещата понякога са несправедливи, но аз съм показал,че мога да ги превъзмогна и да продължа.
– Усещаш ли се реализиран докрай в националния отбор?
– Нямам претенции към това, че не съм бил титуляр. Може би е трябвало по-често да бъда викан. Бях в поколението на Бербатов, Стилиян и Мартин няма как да искам да съм сред първите 11. Няма как да изместя централния нападател на Манчестър Юнайтед. Никога не съм се сърдил на Димитър. Знам какво е постигнал и от къде е тръгнал, как се е лишавал и какво е дал, за да стигне до големия футбол.
– Как би се чувствал в партньорство с Бербатов в Берое?
– Това ще е много хубаво и аз много ще се радвам, ако той дойде. Това е доста трудно за момента, но със сигурност с Бербатов ще е доста лесно да се играе.“
– Петър Хубчев е на мнение, че нямат значение името и възрастта, ако те повика за контролната среща през март, ще откажеш ли?
– Никога не съм отказвал на националния отбор. Вече са поели към пътя за смяна на поколенията. За мен не стои на дневен ред да съм в националния отбор, но Хубчев е казал, който играе добре и има добра моментна форма ще бъде национал.
