Макс Борн до Тодор Живков

Макс Борн е германски физик и математик, носител на Нобелова награда за физика за 1954 г., считан за един от основателите на квантовата механика и създател на теорията на кристалната решетка

Споделено от Александър Георгиев, 1990 г.

[ad id=“225664″]

Когато научих, че Макс Борн, един от най-големите учени на нашето време, фи­зикът на физиците, както го наричат неговите учени­ци, е кореспондирал с То­дор Живков, бях силно изненадан. Какво може да накара учения да пише писмо до тогавашния (през 1966 г.) министър-председател на България. Името на Борн е свързано с развитието на атомната физика, квантовата механика, динамиката на кри­сталната решетка, теорията на относителността. Неговото мислене на физик е подплатено с дълбоко философско разбиране на нещата, с раз­витието и устройството на обществото. „Етичните пробле­ми, възникнали като резул­тат от огромното нарастване на достъпните за човека си­ли, са по-близки може би до сърцето ми, отколкото науч­ните и политическите” — пише ученият в очерка „Европа и науката“. Или наред с огромната си дейност като учен и преподавател в такива центрове на знанието като Хайделберг, Цюрих, Гьотинген, Берлин, Франкфурт на Майн, Кембридж и Единбург Макс Борн си спечелва и името на обществен деец защитник на човешките права, популяризатор   на   науката.

[ad id=“263680″]

През 1966 г. Макс Борн се лекува в един германски санаториум, където по това време работи като медицинска сестра г-жа Весела Грънчарова-Алексиева, съпругата на трагично загиналия „през есента на 1944 г. български карикатурист и писател, редактор на популярния седмич­ник „Щурец“ Райко Алексиев. Между изгнаничката от България и семейството на учения се създават друже­ски отношения. И тогава Макс Борн решава с целия си авторитет на световно известна фигура в съвременната наука да се застъпи пред българското правителство и да се даде възможност на сина на Райко Алексиев — Радослав, който живее в Бъл­гария, да се срещне с майка си. Така се ражда писмото на   Борн  до    Тодор    Живков. То е изпратено на 19 септември 1966 г. Но отговор уче­ният не е получил. Може би писмото е потънало в архивите на кабинета на мини­стър-председателя, или лич­ността на учения не е била достойно оценена, за да бъде удостоена с внимание? Можем само да гадаем. Но да получиш писмо от Макс Борн само по себе си това е изключително събитие и всеки би се гордял с персонално  изпратения   му   автограф.

[ad id=“236993″]

Самият Макс Борн се е съмнявал в популярността си сред служителите на кабине­та на министър-председателя на България (колко далече сме били вече от Европа!) и затова в противоречие с практиката си е написал едва ли не своя малка биография под подписа си: къде е работил, яма 10 доктората; подчертава, че е чуждестранен член на Академията на науките на Съветския съюз. Човекът все пак нека да оправдае смелостта си да пише писмо-молба до толкова високопоставеното у нас лице.

Има ли резултат от писмото? Според г-жа Алексиева е имало. Синът й е загубил мястото си в предприятие „Оборище“ и е принуден въпреки разклатеното си здраве, да търси работа като строител. А Радослав Алексиев има таланта на баща си като художник, завършил е Техникума по керамика, доказал е способностите си като специа­лист. Той ще получи разрешение да замине при майка си девет години по-късно (през 1975 г.), вече тежко и неизличимо болен. Само 16 дни живее при близките си и почива. Не е помогнало застъпничеството на такива личности като Кисинджър и президента Форд, готовността на три елитни клиники в Германия да се помъчат безплатно да го излекуват.

[ad id=“236999″]

И все пак остава един интересен въпрос. Колко ли видни личности — учени, писатели, политици, държавници, композитори, артисти от све­та, имат кореспонденция с бившия ни държавен глава и какво ли са си писали с него?

 


image0 (9K)