Споделено от Александър Георгиев, 1990 г.
[ad id=“225664″]
Когато научих, че Макс Борн, един от най-големите учени на нашето време, физикът на физиците, както го наричат неговите ученици, е кореспондирал с Тодор Живков, бях силно изненадан. Какво може да накара учения да пише писмо до тогавашния (през 1966 г.) министър-председател на България. Името на Борн е свързано с развитието на атомната физика, квантовата механика, динамиката на кристалната решетка, теорията на относителността. Неговото мислене на физик е подплатено с дълбоко философско разбиране на нещата, с развитието и устройството на обществото. „Етичните проблеми, възникнали като резултат от огромното нарастване на достъпните за човека сили, са по-близки може би до сърцето ми, отколкото научните и политическите” — пише ученият в очерка „Европа и науката“. Или наред с огромната си дейност като учен и преподавател в такива центрове на знанието като Хайделберг, Цюрих, Гьотинген, Берлин, Франкфурт на Майн, Кембридж и Единбург Макс Борн си спечелва и името на обществен деец защитник на човешките права, популяризатор на науката.
[ad id=“263680″]
През 1966 г. Макс Борн се лекува в един германски санаториум, където по това време работи като медицинска сестра г-жа Весела Грънчарова-Алексиева, съпругата на трагично загиналия „през есента на 1944 г. български карикатурист и писател, редактор на популярния седмичник „Щурец“ Райко Алексиев. Между изгнаничката от България и семейството на учения се създават дружески отношения. И тогава Макс Борн решава с целия си авторитет на световно известна фигура в съвременната наука да се застъпи пред българското правителство и да се даде възможност на сина на Райко Алексиев — Радослав, който живее в България, да се срещне с майка си. Така се ражда писмото на Борн до Тодор Живков. То е изпратено на 19 септември 1966 г. Но отговор ученият не е получил. Може би писмото е потънало в архивите на кабинета на министър-председателя, или личността на учения не е била достойно оценена, за да бъде удостоена с внимание? Можем само да гадаем. Но да получиш писмо от Макс Борн само по себе си това е изключително събитие и всеки би се гордял с персонално изпратения му автограф.
[ad id=“236993″]
Самият Макс Борн се е съмнявал в популярността си сред служителите на кабинета на министър-председателя на България (колко далече сме били вече от Европа!) и затова в противоречие с практиката си е написал едва ли не своя малка биография под подписа си: къде е работил, яма 10 доктората; подчертава, че е чуждестранен член на Академията на науките на Съветския съюз. Човекът все пак нека да оправдае смелостта си да пише писмо-молба до толкова високопоставеното у нас лице.
Има ли резултат от писмото? Според г-жа Алексиева е имало. Синът й е загубил мястото си в предприятие „Оборище“ и е принуден въпреки разклатеното си здраве, да търси работа като строител. А Радослав Алексиев има таланта на баща си като художник, завършил е Техникума по керамика, доказал е способностите си като специалист. Той ще получи разрешение да замине при майка си девет години по-късно (през 1975 г.), вече тежко и неизличимо болен. Само 16 дни живее при близките си и почива. Не е помогнало застъпничеството на такива личности като Кисинджър и президента Форд, готовността на три елитни клиники в Германия да се помъчат безплатно да го излекуват.
[ad id=“236999″]
И все пак остава един интересен въпрос. Колко ли видни личности — учени, писатели, политици, държавници, композитори, артисти от света, имат кореспонденция с бившия ни държавен глава и какво ли са си писали с него?
