Македонският парламент се очаква днес да ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, подписан на първи август миналата година от премиерите на двете страни – Бойко Борисов и Зоран Заев.
[ad id=“263680″]
Има ли пречки и „подводни камъни“, които да спънат ратификацията на договора, коментира в ефира на БНР д-р Бисер Банчев, историк от Института за балканистика при БАН. Той посочи, че едва ли документът ще срещне съпротива в пленарната зала на македонския парламент и ще бъде приет без проблеми, а опозицията вероятно ще отсъства.
„Дали ще има сериозна съпротива в македонския парламент срещу ратификацията зависи от това дали опозицията ще влезе в зала – знаете, че те в момента започват серия от протестни действия и лично аз се съмнявам, че те ще влязат. И от тази гледна точка предполагам, че управляващата коалиция лесно ще гласува закона, което формално е добре, но може би наистина би било по-полезно да се проведе един по-пълноценен дебат. Но така или иначе законопроектът е втора точка в един дневен ред от около 20-30 точки, така че при всички положения очевидно, че управляващите са планирали да го приемат“, заяви анализаторът в ефира на националното радио.
[ad id=“218001″]
Впоследствие, съгласно договора, ще бъде създадена съвместна комисия по исторически въпроси, като Банчев е на мнение, че учените от двете страни, в крайна сметка ще постигнат нужния консенсус, въпреки политическите пречки.
„Нещата са ясни – учените от двете страни знаят каква е историческата истина, въпросът е, че трябва да преодолеят някои исторически натрупали се съмнения, подозрения. Но мисля, че няма проблем. Всичко това е свързано и с волята на политическите сили, за съжаление, защото още от 60-те и 70-те години със сигурност историята е била заложник на политиката, поне в отношенията между двете страни и това няма как съвсем да изчезне като с магическа пръчка“, предупреди Банчев.
[ad id=“218548″]
Според него ратификацията на договора за добросъседство между Македония и България може да бъде разчетен и като сигнал към Атина в спора за името на югозападната ни съседка и да покаже, че дори дълготрайни политически проблеми могат да намерят решение. Анализаторът смята, че в спора за името от страна на Скопие по-скоро „пътят е извървян“, като биха приели всяко име, което съдържа като елемент Македония.
