Хайде на кино!
Филмът на Шейн Блек (познат с филмите си „Смъртоносно оръжие” и „Железният човек 3”) разказва типична детективска история от Ел Ей през 70-те години, в която Джаксън Хийли и Холанд Марч си партнират за разрешаването на загадка и попадат във всякакви нелепи ситуации. Абсурдният хумор в сценария те кара да се смееш с гърло почти през цялото време.
Въпреки че Ръсел Кроу отново представя изпипан докрай образ, който впрочем безкрайно много му отива, той все пак не успява да ни изненада, защото това е което очакваме от него във всеки един филм.
Този, който открадва вниманието и блести силно през цялото време, е Гослинг. Той трупа доста разнообразни като стил филми в кариерата си и не спира да доказва, че може да играе всякакви образи. Като започнем с „Тетрадката”, романтичната драма по едноименната книга на Никълъс Спаркс, с която актьорът изгря и достойно постави името си на кино небосклона. Продължим с „Халф Нелсън” – драмата за която Гослинг получи номинация за „Оскар“, и безкрайно забележителният и необикновен филм „Ларс и истинското момиче”. Няма как да не споменем „Мястото отвъд дърветата”, където той отново изигра брилянтно готовия на всичко за сина си баща Люк Глантън. Изглежда драматичните роли са му страст, но този път Гослинг решава да разнообрази амплоато си. Ролята на Марч му предоставя възможността оправдано да се направи на идиот, който пищи като жена, губи съзнание при вида на кръв и пада безброй пъти от високо и всеки път оцелява.
Лентата е динамична, изпълнена с кръв, псувни, множество лафове и игри на думи, сред които единственият сантиментален момент е, когато татуировката на ръката на Марч бива частично заличена, за да опровергае вярата му, че никога вече няма да бъде щастлив.
„Любезните пичове” е филм, който носи сантиментално чувство на едно безвъзвратно отминало време, за което някои си спомнят с усмивка и с малко носталгия.
