Литургия за грешници … какво ли ми остана да реша, освен за всеки грях да се покая?

valeri_stankovЛИТУРГИЯ ЗА ГРЕШНИЦИ

… какво ли ми остана да реша,
освен за всеки грях да се покая? –
да се смиря със своята душа,
която вече гледа към Безкрая,
и аз най-сетне да подвия крак –
и мама да ми сипе топла супа,
и да простя на стария глупак,
че бил е нявга млад и все тъй глупав,
на златния скъперник да му дам

[ad id=“263680″]

..
за грош цена един парцел два метра,
и на съседа – ръбест шестограм,
да ремонтира опела си „Вектра”,
а на мъдреца? – той какво ли ще,
освен да гледа есенните хълми? –
и с щедростта на Божие дете
душите ни със обич да изпълни,
на някой млад поет – като на брат! –
да му харижа рима-две назаем…

Бях грешникът, дошъл на този свят
за болките му в стих да се покае.

Валери Станков

4 февруарий 2017 г.
гр. Варна, 4, 47 ч.

Още стихове от невероятния варненски поет Валери Станков прочетете ТУК


image0 (9K)