Не е вярно, че банките компенсират намалените приходи от лихви с по-високи такси, защото увеличените приходи от такси са многократно по-малко от намалените приходи от лихви, твърди в интервю за Mediapool главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. По думите му таксите се начисляват, защото удобството на клиента струва разходи на банките за инфраструктура, системи и кадри. „Да смятаме, че финансовата индустрия трябва да предлага услуги, които да са хем качествени, хем безплатни, е наивно“, твърди банкерът.
Г-н Хампарцумян, напоследък се разрази дискусията за членството на България в еврозоната. Бившият премиер Иван Костов заяви, че България трябва да има план „Б“ за своя валутен борд, в случай че членството в еврозоната силно се отдалечи във времето. Смятате ли, че сега му е времето на този дебат?
Тези дебати, ако е трябвало да бъдат водени, това е трябвало да стане, преди да подпишем договора за присъединяване към ЕС, защото членството в еврозоната е задължение на България според този договор. Винаги съм казвал, че колкото по-бързо България се присъедини към еврозоната, толкова по-добре.
Така ли е наистина? Преди дни румънският премиер каза, че страната ще приеме еврото, след като доходите там достигнат европейските. Румънците сякаш целят да постигнат реална конвергенция, докато ние сме се разбързали. Не е ли така?
Не знам какво точно има предвид румънският премиер, но прибалтийските държави, без да имат средноевропейски доходи, се справят добре с еврото. Словакия също. Говоря за държави, които са от нашата черга или са били от нашата черга в близкото минало, а сега са доста по-напред като качество на администрацията и среда за работа. Мисля, че членството в еврозоната би изиграло и дисциплинираща роля за България. Според мен процесът на присъединяване би бил по-важен, отколкото крайният резултат.
А трябва ли да имаме план „Б“ за валутния борд?
Валутният борд трябва да стои там, където е, докато България стане член на еврозоната. Мисля, че по този въпрос има консенсус. Това се оказа една от важните котви, които дисциплинират финансовата ни система, а също и полезен инструмент в кризите, през които преминахме.
Банковият сектор приключи 2016 г. с огромна печалба – 1.26 млрд. лв. На какво се дължи тя – на еднократни ефекти, на по-добро управление или на операции, свързани с отминалия преглед на активите?
Сигурно има и еднократни ефекти, но така или иначе българската икономика расте с относително високи темпове, има оживление в определени сектори и е нормално банковият сектор да има по-високи печалби. Финансовата инфраструктура в една модерна икономика, каквато ние безспорно сме, е напълно естествено да бъде на печалба.
Хората си мислят, че банките са започнали да печелят от такси, защото лихвеният марж се свива и печалбата идва от таксите. Така ли е?
Когато говорим за такси и комисиони, става дума за пари, които се плащат за удобство, за ползване на услуга. Ще дам един много лесен за разбиране пример. Преди хората да си получават заплатите с банкови карти, всяка компания или администрация два пъти в месеца за половин ден беше тотално блокирана, защото касиерки брояха пари, вписваха ги по ведомости и т. н., а хората трябваше да тичат и да внасят тези пари в банка. Разбира се, таксата за получаване на тази заплата тогава беше 0 лв. Но разходът за неефективността се поемаше от работодателя, а качеството на услугата беше мизерно.
Днес удобството да имате карта, да си получавате заплатата по нея, да имате овърдрафт изисква поддръжка на цялата инфраструктура. Всичко това са разходи за тези, които поддържат системите и се грижат те да работят.
Какво е нивото на таксите у нас в сравнителен план с европейските държави?
Подобно е. В някои случаи е по-високо, а в други – по-ниско. Разлика има, защото има разлики в размера на икономиките, богатството на населението, защото обемите, които се въртят там, са в порядъци по-големи, отколкото в България. Днес ние се опитваме да поддържаме по-евтини новите канали – мобилно банкиране, онлайн банкиране, защото нашият разход там е по-малък. Така че за удобството да получават по-качествени и по-разнообразни услуги хората плащат премия.
Ще ви дам и друг пример. В БНБ има гише, на което можете да смените левовете си срещу евро без такси и комисиони, и няма опашки. Защо? Защото всички играчи на пазара, които правят същото срещу такси и комисиони, така са формирали структурата на цените, че да нямате мотивация да се наредите на опашка пред гишето на БНБ. Тоест, пазарните сили плюс характерните черти и параметри на икономиката и отношенията в нея определят тези цени. Все пак има 27 банки, а една е държавна. Ако тя реши, че трябва да даде пример в някакъв тип продукт или в някакъв вид услуга, която „лошите и алчни частници“ не предлагат, винаги може да го направи. Ще се извият опашки пред нея и всички останали ще я последват. Нещо като „мини Марешки“.
И все пак вярно ли е, че банките компенсират намалените приходи от лихви с по-високи такси?
Не е вярно, разбира се (от данни на БНБ, представени наскоро от Асоциацията на банките в България, става ясно, че увеличеният нетен доход от такси – 30.7 млн. лв. за 2016 г., не може да покрие намалените с 335 млн. лв. приходи от лихви). Обясних ви смисъла на таксите – те се начисляват, защото банкирането става по-лесно, по-достъпно и по-разпространено, и това струва пари. Важно е също, че по отношение на голяма част от услугите е въпрос на свободен избор дали човек да ги ползва или не.
3 лв. такса за теглене на суми на каса до 1000 лв. от сметка във Вашата банка не е ли много?
Парите в брой са разход за банката. Теглене в брой знаете ли какво означава? Че някой трябва да извади парите от сметките, да ги преброи, да ги донесе на касата в удобен за вас клон и да чака вие да дойдете и да ги изтеглите. След това някой трябва да ги преброи в този клон, чиято поддръжка също стрива пари, да виги даде и т. н. Изчислили сме този разход на 3 лева. Но някоя друга банка може да го прави за 1 лв. Ако го прави безплатно, трябва да се съмняваме откъде другаде компенсира този разход. Ние поне се опитваме да сме прозрачни в това отношение. Клиентът никога не трябва да забравя, че има възможност за много алтернативи. Теглене с карта на УниКредит Булбанк на банкомати на УниКредит в България и в почти всички страни в Европа е безплатно например. Човек може да избере също да държи парите си вкъщи (и да плаща на охранителна фирма, както плащаме ние в банката), да отиде в друга банка, ако е по-евтино, но може да не е толкова качествено и достъпно т. н. Ние сме оценили, че тази услуга струва толкова. Достатъчен брой хора, около 1.2 млн. клиенти, приемат съотношението между цена и качество при нас.
С колко са по-евтини таксите при вас по платежните сметки за основни операции, които бяха въведени от 1 февруари за по-бедните клиенти? Видя се, че като цяло на пазара ефектът от намалението на таксите беше несъществен.
Ние сме изпълнили директивата такава, каквато е. Да смятаме, че финансовата индустрия трябва да предлага услуги, които да са хем качествени, хем безплатни, е наивно. Качеството и удобството струват пари. Но ние също се усъвършенстваме от гледна точка на контрол върху разходите, на структурата на цените.
Асоциацията на банките каза, че тенденцията при лихвите ще се обърне и ще се насочи в посока повишение. Вярно ли е това?
Това е консенсусът на аналитиците по света – че имаме една V-крива и в момента сме относително в най-ниската й точка и че в следващите години ще има тенденция за повишаване на лихвите. Има различни фактори, които евентуално биха подкрепили такова повишаване.
В такъв случай какво ще стане с кредитите на вашите клиенти според новата формула за образуване на лихвите – с пазарни индекси? Как промени пазара въвеждането на въпросните пазарни индекси през 2014 г.?
Това е просто техника, която бяхме заставени да използваме от законодателството, и ние я използваме. Сега стои въпросът дали ще има СОФИБОР (пазарен индекс, б. р.) или няма да има, кой ще го изчислява, но това са технически въпроси. Смисълът на пазарните индекси е да бъдат една референция, но те не са истина от крайна инстанция.
Този механизъм ще намали ли вашата гъвкавост, когато започне покачването на лихвите. Да не се повтори ситуацията от 2009 – 2010 г., когато лихвите се качваха сериозно, стигна се до недоволство на хората и дори до осъдителни решения срещу банки заради коректността при изчисляването на процентите?
При всички случаи, когато лихвата по кредит се повишава – дали на базата на пазарен индекс или заради друг вид пазарно решение, най-вероятно това не е приятно за клиентите. Но това са флуктуации, които се виждат в целия свят.
Регулирането на таксите по ипотечните кредити през юли 2014 г. оскъпи ли ги или ги поевтини? Например таксата за предоговаряне за по-малките стари кредити при Вас е 350 лв., а за новите (тоест отпуснати след 22 юли 2014 г.) – 1%.
Не знам дали има разлика за пазара. Но няколко години преди тази разпоредба да стане задължителна, ние доброволно бяхме премахнали почти напълно таксата за предсрочно погасяване, защото не смятахме, че тя води до позитивни резултати.
Имахте ли отлив на клиенти след отпадането й?
Не.
УниКредит е от банките, които залагат на модернизацията на банковите услуги и прехвърлянето им от физическите офиси в интернет. Готов ли е българинът за подобна стъпка и смятате ли да закривате офиси?
Не бих обобщавал. Съществена част от българите са готови. Все повече хора са привлечени от удобствата на новите технологии в банкирането. Нивото на предоставяните услуги по тези нови канали в България тръгна от много ниско, но расте много бързо. Те зависят и от фактори като това например доколко бързо у нас навлизат смарт телефоните и т. н.
И все пак ще закривате ли офиси? Има някои банки у нас, които почти изцяло си закриха офисите си и преминаха на самообслужване.
Нашата мрежа е оптимизирана още през 2007-2008 г. при сливането на трите банки (през 2007 г. се сляха Булбанк, Ейч Ви Би Банк Биохим и Хеброс Банк, б. р.). Това, което правим, е по-скоро оптимизация на мрежата. Там, където се откриват нови търговски пространства, се опитваме да имаме присъствие. Същевременно клонове, които са неефективни по различни причини, ги затваряме. Като цяло броят на клоновете, които отваряме и затваряме, се компенсира и общият брой не се променя съществено. Не мисля, че електронните канали ще елиминират физическия интерфейс при предоставянето на финансовите услуги толкова бързо и толкова безвъзвратно. В най-напредналите страни, където това се случва, се оказва, че сега хората са готови да плащат премийни услуги, когато имат нужда от обслужване от човек. Това са например случаи, при които се предоставят по-сложни продукти, кредити и т. н., при които има нужда от съвет и консултация. Не мисля, че някакъв вселенски облачен разум може да измести човешкия интерфейс. Поне не веднага.
Как очаквате да се промени пазарът след обединението на СИБанк и ОББ? Очаквате ли и други стъпки към консолидация?
Ще получим по-голямо присъствие на една голяма европейска финансова група.
Но тя ще е ваш конкурент?
Ние имаме интерес да имаме силни конкуренти с бизнес модел и поведение, подобно на нашето. Мисля, че и клиентите, и българската икономика има нужда от това. Тъй като ние сме на върха на хранителната пирамида на нашата индустрия, за всички участници на пазара, ако искат да растат или да имат по-голям дял, ние сме първата цел. Дали е да наподобят продукт или процес, или структура, или да вземат хора, ние имаме най-добрите при нас. Това се доказва устойчиво от резултатите през годините. Не съм самодоволен, но няма как да не съм горд от това, което сме постигнали с екипа на банката.
А какво се случва с централата на УниКредит в Италия, която имаше нужда да набере 13 млрд. евро за увеличение на капитала? По някакъв начин тези процеси засягат ли директно УниКредит Булбанк?
Източна Европа е един от ключовите компоненти в бизнеса на УниКредит. Увеличението на капитала мина успешно, уведомили сме надлежно пазарите какво и как възнамеряваме да постигнем и си изпълняваме плана.
Проведеният преглед на активите у нас през 2016 г. показа ли според Вас истинската картина на банковия сектор в България? Резултатите не са ли прекалено розови? Европейската комисия също излезе с известни критики към някои детайли около технологията на проверката.
Това е въпрос, по който можете да питате БНБ. Ние (УниКредит Булбанк, б. р.) преминахме през две упражнения по преглед на активите – веднъж общоевропейския преглед през 2014 г. и втори път националния през 2016 г. През 2014 г. българската банка бяхме избрани като извадка в УниКредит в Източна Европа заедно с Румъния и Хърватия. Тогава минахме проверката с много добри резултати, миналата година – също. От тази гледна точка моята отговорност се простира в това какво правим в УниКредит Булбанк.
Значи вие можете да сравните – имаше ли разлика между европейския преглед и българския?
Българският преглед беше значително по-скъп и по-подробен. Много повече кредити бяха проверени.
БНБ твърди, че извършва реформа в „Банков надзор“ след кризата с КТБ. Вие усещате ли тази реформа, смятате ли, че наистина тя се случва?
Нашите отношения с одиторите и регулаторите останаха непроменени през годините. Към нас винаги са се отнасяли професионално и са ни проверявали подробно, защото сме много голям играч на пазара и е естествено към нас вниманието да бъде много по-високо. Така че ние сме свикнали да бъдем проверявани от италианския, германския, българския регулатор и т.н.
Според Вас прости ли обществото на банкерите и политиците за КТБ?
А защо трябва да прощава за КТБ на всички банкери? Какво сме направили ние за КТБ например? Има регулатори, финансово разузнаване – имунната система на държавата, която явно тогава не сработи. Не става въпрос за прощаване или непрощаване, а за анализ как се случи, защо се случи и за предприемане на необходимите мерки това да не се случва по същия начин.
Спокоен ли сте, че този процес на равносметка, анализ и вземане на мерки беше успешен?
Ако имаме предвид състоянието на банките на системно ниво – да, защото доверието на хората, което е основата в работата на банките, в крайна сметка не се наруши драматично. Но работата на „Банков надзор“ не непременно е публична.
Да, работата им беше тотално непублична и се провалиха?
Тя има непублична част навсякъде по света по простата причина, че техните специфични методи за анализ и за работа трябва да могат по-рано да открият проблема и той да се реши, без на всяка цена да създава публичен стрес.
