ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 47, 1990 г.
КЪМ ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА – С ПРАЗНА КОШНИЦА
След продължително принудително „единомислие“ изведнъж се озовахме в положението на строителите на Вавилонската кула и ако не намерим общо решение, нищо чудно новият градеж да остане отново незавършен, дори и в посока демокрация. за съжаление вече имаме традиция да започваме много неща и малко от тях да довършваме докрай. поредното наше начинание са възприетите символи на демокрацията – плурализъм, пазарна икономика, приватизация.
Докато плурализмът е свързан пряко с развихрянето на политически страсти, то другите два – с нашата домашна трапеза, която за съжаление всеки изминат ден става все по-празна. Докато лидерите на БЗНС „Никола Петков”, Зелената партия и другите искат свободна пазарна икономика, приватизация на селското стопанство, работещите в селското стопанство искат да работят при нормални човешки условия и да получават заплатите на лидерите.
„При сегашните условия частният сектор няма да нахрани държавата – споделя Радка Никифорова, главен зоотехник на КЗС с. Кирилово – Десетилетия наред градихме големи ферми и сега не трябва да им сложим кръст. Хората от Кирилово имат желание да гледат животни, но не повече от 10 овце, 3-4 свине или 3-4 крави. С такива стопанства национален продукт не се създава. В овцефермата на КЗ са постигнати много добри резултати – 121 процента плодовитост, преизпълнен план за млякото и вълната. Имаме възможност и желание да увеличим още производството, но за да стане това, са необходими дотации от държавата за усъвършенстване на материално-техническата база. Със собствени средства това е невъзможно.”
Към мнението на главния зоотехник се присъединява и бригадирът на овцефермата Милко Гинов: „Поддържам идеята за по-нататъшно ускорено развитие на кооперативните земеделски стопанства, защото те и само те са в състояние отново да напълнят рафтовете на магазините, стига да им се даде помощ за подобряване условията на труда и да се прекъснат пътищата на непокритите разходи.”
Незавидна материално-техническа база. За кой ли път я изкарваме на показ и за кой ли път безразлично я подминаваме, забързани да намерим отговор на въпроса – защо нашето животновъдство слезе от най-високото стъпало. От всички животни, които се отглеждат у нас, овцевъдството е в най-тежко положение. Почти всички производствени процеси се извършват ръчно. Наличните помещения, в които се отглеждат овцете, отдавна са изпълнили своето предназначение, но от строеж на административни сгради все не оставаха средства за строеж на нови кошари. Изкуствени пасища почти няма, а там, където има те са оставени на капризите на природата. Материално-техническата база на овцефермата в Кирилово не прави изключение. Трябва да прибавим само тридесетте хиляди лева за непокрити разходи през 1980 година за купуване на неизхранен фураж и електроенергия.
И до ден днешен се говори за приоритет на селското стопанство. За съжаление приоритетно стана само издаването на постановления на Министерския съвет без да бъдат прилагани.
„Протестираме за това, че години наред работим при неимоверно трудни условия, а продължаваме да стоим на най-ниското стъпало на социалното осигуряване.
Протестираме за това, че обещаният приоритет ни подмина, за да се спре в сферата на здравеопазването, образованието и др.
Протестираме, че дълго време бяхме лъгани. Обещаваха ни леки автомобили с предимство, заплащане във валута на част от продукцията, даване безвъзмездно на земя за строеж и осигуряване на строителни материали с предимство.” Емоционален и гневен е протестът на овчарите Венко Милков, Иван Желев, Милко Игнатов и Митко Иванов. Оставили дом, деца и родители, дошли със съпругите си в Кирилово, за да прекрачат прага на бедността. Работят по 16 часа на ден, по календар, състоящ се само от делници. Какво са спечелили за този труд и лишения, личи от протеста им, който красноречиво говори, че да се върви по старите пътища, вече е невъзможно. Същите тези хора обаче отказват категорично предоставената им възможност да станат частни стопани. След като пъпната връв е частната собственост на земята и добитъка е прекъсната отдавна, кой и как ще я възстанови, за да потече отново животът в частните стопанства, да не говорим за милионите и милиардите, които трябва да се вложат за създаване на необходимата им материално-техническа база, без гаранция, че те ще създадат дори половината от националния продукт.
Докато политическите лидери се лутат между „шоковата терапия” и постепенния преход към нещо ново у нас (пазарна икономика, приватизация), животновъдите ни подсказват, че с празна кошница не се тръгва към пазарна икономика и че необходимостта от приватизация трябва първо да се обоснове икономически и да се докаже.
Йовка АТАНАСОВА
