ЗАРАТА ви запозна с д-р Хасан Ефраимов преди време. Етническият турчин е гинеколог по професия, пише изключителни разкази, но е и човек с твърда гражданска позиция по важните за България събития. Той стана популярен в началото на 2016 година, когато публикува отворено писмо, трогнало целия български народ. Тогава той посочи, че би изкупил цялата вина на дедите си, стига това да вдъхне надежда в българите и те да останат на територията на България.
Днес, когато откриха обновената българска църква „Свети Стефан“ в Истанбул, публикуваме спомен как Хасан Ефраимов е видял тази християнска светиня при негово посещение там преди 8 години:
[ad id=“263680″]
Знам че на мнозина няма да се харесат думите ми, ама като не мога да си мълча. Новините от тази вечер накараха да изплуват спомените за срама. Дано всичко е минало.
Беше преди 7-8 години. Не помня точно колко. Ходихме до Истанбул с моите приятели – Танчето и Данчо. Може би те помнят и по-добре. След като обиколихме Света София, Синята джамия, ред други забележителности и разбира се си купихме сладолед от онези, които дрънчат с едни чанове, дойде време да се насочим и към българската църква „Свети Стефан“. Даньо беше купил някакъв червен фес с пискюл на сина си Виктор и той, тогава още малък, беше всеобща атракция из града. Рядко се случваше някой да мине покрай него и да не го щипне по бузките. Виктор, естествено, не правеше проблем от това, а нагъваше сладоледа си, размахвайки пискюла на феса си. Нямаше терористи и живи бомби все още и из града беше спокойно. Вървеше ни този ден. Намерих даже място къде да паркирам, досущ до портите на църквата. Е, малко се качих и на тротоара, ама там е Истанбул. Спираш дето можеш. А на Златния рог, просто не се замисляш. Паркирал съм и на място гъз на гъз.
Настроението ми този ден бе до там.
Знаете ли? Имаше само една неокосена градина из целия Истанбул и това беше двора на българската църква. Гюрлюците бяха навред. Преглътнах и продължих, макар че не можех да си обясня, как е възможно това. Точно тогаз на Виктор му се допика. Даньо се ядоса че баш в двора на църквата му се допикало на нашия и му се скара.
– Ми, дете… – обърнах се и аз към Данчо – Я, не се карай!
[ad id=“225664″]
Хванах Виктор за ръка и го заведох до тоалетната, която се намира вляво от желязната порта на двора.
Беше малък ужас. Имах чувството че съм влязъл в тоалетната на някоя автогара в България и то по времето на комунизма. Сега не ги знам какви са, просто защото не пътувам с автобус. Казанчетата бяха изтърбушени и не работеха. Вода естествено, нямаше. Няма да ви кажа на какво ухаеше вътре. За тоалетна хартия дори няма да споменавам – такава липсваше.
Замълчах отново, но дяволът напираше в мен.
– Свещи няма ли да си купите, господине? – обърна се възмутена бабичка, застанала на входа на църквата към мен.
– Аз не съм християнин, идвам като турист – отвърнах неучтиво.
– А, така ли? – примири се бабичката.
Но Танчето и Данчо изхарчиха около 50 лв. За свещи, за икони, за броеници и за какви ли не още джунджурии. Нямаше разлика с Капалъ чарши. Всъщност, имаше – никой от българските туристи не се пазареше, а плащаше толкова, колкото му кажат. Бяха стотици. Едва ли има българин, който да отиде до Истанбул и да не види българската църква. А, може и да има. Не споря. Освен българи имаше и японци, китайци, германци… Имаше всякакви, защото българската църква е сред забележителностите на Истанбул. Не знам дали тези, които са съставяли справочника са видели тоалетните и двора.
[ad id=“225664″]
Влязохме в църквата. Моите приятели се кръстиха дълго и се молиха. Аз през това време разглеждах. Не се моля на никой Бог. Не искам и прошка. Просто не нарушавам повелите му.
Имаше и кутия за дарения.
– Господине, дарихте ли на нашата бедна църква? – подсети ме някакъв на двора. Явно изпълняваше функцията да подсеща забравилите да дарят, вместо да окоси двора и да изчисти тоалетните.
Че като го емнах.
– Не ви ли е срам да посрещате хора в този двор? Идват от цял свят. Какви са тези кенефи? Къде ви е тоалетната хартия?
– Докторе, недей – опитваше се да ме успокои Данчо през цялото време.
– Какво недей? – не спирах и аз – Това тук е лицето на България, изложено пред туристи от целия свят. Къде ви е косата? Дай ми една коса, ще окося навсякъде.
Оказа се че коса нямат. Иначе, щях да се съблека гол до кръста и да окося целия двор.
Още дълго виках и крещях. Като излязохме навън и се разпсувах. В двора не посмях.
Та… 1000 туристи на ден, като всеки от тях оставя поне по 20 лв. на входа. Сметките правете вие. Наистина, колкото повече взима човек, толкова по-малко дава. Тези отци там са милионери и то няма и за месец, но пари за ремонт на църквата си не заделят.
Утре, когато излъчват на живо, гледайте отците милионери. Гарантирам че отново ще нададат рев до бога. А също и патриотите, ревящи по площадите, но не заделили и лев за своята църква и оставили Ердоган да я ремонтира. Нали Ердоган е лош и яде живи хора. Псувате го по цял ден. Ама като стане въпрос за пари… Всъщност, и Борисов дал някой лев. Дано парите му стигнат поне за тоалетна хартия и да пуснат водата. Скоро ще ида да проверя лично и този път снимките ще кача във Фейсбук.
А ето и коментар на участник в тази екскурзия, станал свидетел на описаното от Хасан Ефраимов:
[ad id=“225664″]
Йордан Йорданов Докторе, приятелю! Понеже става въпрос за семейството ми не мога да остана равнодушен към истината описана от теб. Църквата „Св. Стефан“ е храма на християните и лицето на България в Истанбул. Просълзих се, боли ме, но истината е такава. Къде беше България до днес, българската църква, българските родолюбци, българският бизнес? Със сигурност ще ги видим днес на откриването, като най- великите реставратори на храма български.
Къде бяха до сега, къде? Да сме благодарни на Бог, че запази този храм до днес, иначе нямаше за какво да си говорим. Виктор вече е на 13 години, има го на този свят, благодарение на Вашия лекарски екип. Да сте живи и здрави и официално Ви каня отново да посетим този вечен град и възкръсналата църква „Свети Стефан“. Дано доживеем и възкресението на България.
ТУК можете да прочетете още от невероятния разказвач д-р Хасан Ефраимов
