Съдейки по реакцията в социалните мрежи на обявената по-рано днес кандидатура на Цецка Цачева за президент на България, съвсем не съм единственият, за когото опитът на премиера Борисов да си назначи държавен глава е толкова обиден, колкото и очакван. Излишно е да задълбавам защо госпожа Цачева е напълно неподходяща за поста, за който нашият министър-председател я готви – пълното отсъствие на харизма и строгото придържане към партийната дисциплина би трябвало едва да започват списъка с недостатъците ѝ (които, разбира се, са важни преимущества в очите на човека, за когото е „глупост, че президентът трябва да е алтернатива на управлението“).
Първата жена-председател на родния парламент, която стана популярна с твърдението си, че депутатите (тезинеобикновени българи) имат нужда от по-голяма почивка от обикновените българи, разсмя всички със задълбочените си познания по зоология (нали си спомняш, че петелът е безгръбначно животно) и веднъж дори похвали Хитлер за „стотиците километри магистрали“, изглежда се радва на смазващо отсъствие на уважение дори сред самите избиратели на ГЕРБ, които заляха профила на премиера във Facebook с подигравателни и негативни коментари.
При все това номинацията ѝ, по всичко личи, е начинът Бойко Борисов да покаже на всички, че в своите очи той е абсолютен господар на тази държава и само приличието го спира да не обяви магнолията си за бъдещия ни „държавен“ глава (кандидатура, която между другото би била по-харизматична от Цецка). Няма съмнение, че избирането на госпожа Цачева на президентския пост би било такъв звучен шамар, какъвто българските институции не са получавали от времето на Делян Пеевски начело на ДАНС.
Ако има надежда обаче, тя е, че дори най-раболепните търпят до време. Премиерът може и да вярва, че електоратът му се състои от идиоти, които биха подкрепили всяка глупост с етикета Борисов, но даже тяхното търпение си има граница. В този смисъл Цецка Цачева е чудесен пример за важна разделителна линия – чрез нея или Бойко Борисов за пореден път ще стъпче онова, което минава за „демокрация“ у нас, или обществото ни ще му покаже, че на един прост държавен служител не му приляга да си играе на абсолютен господар.
Източник: e-lect.net
