„Преди часове Европейската комисия представи докладите си за състоянието на върховенството на закона в страните членки, в това число и за България. За България докладът за върховенството на закона е описание за държава, управлявана задкулисно, корумпирано, безконтролно и в която институциите, призвани да спазват и да гарантират спазването на закона, не могат или не искат да го направят. Това е доклад и за изгубеното време, тъй като поне от четири години насам тежките критики, отправени в него, са издигани няколко пъти от БСП, включително във вотове на доверие по отношение на пълния провал в борбата с корупцията и гарантиране на върховенството на закона.“ Това каза на пресконференция Крум Зарков, депутат от БСП.
Ето и пълния текст на неговия коментар.
За тези години нито един от проблемите не е решен, а се появиха и няколко нови – и за съжаление те са обект на внимание на най-високо ниво в ЕС. Старите проблеми от 2017 г. остават и днес. И тогава се говореше за безконтролната и прекомерна власт на главния прокурор, днес това отново е отбелязано в доклада. И тогава се говореше за липса на механизъм за контрол над актовете на главния прокурор, за практическата невъзможност за неговото наказателно преследване. И днес, 4 години по-късно, това отново е отбелязано в доклада. И тогава имаше спорове за начина, по който функционира и се конструира Висшият съдебен съвет – темата остава на дневен ред. Липсата на присъди за корупция също не е новина, но отново е на челните страници на доклада на ЕК. Там е отбелязано и че над 80 % от хората знаят, че корупцията е широко разпространено явление в България. Отбелязано е също, че много от тези хора са на площада. Отбелязан е парадоксът, че правителството е изтъкнало като свой приоритет борбата с корупцията, а точно тази тема предизвика едни от най-масовите протести. Не само че нито един от проблемите не е решен, а се създаваха нови. Пълната деградация на законодателния процес, начинът, по който „на тъмно” се законодателства през преходни разпоредби или с изменения, които нямат нищо общо с първоначално внесените законопроекти, е отбелязано много сериозно. Именно това е един от моделите на задкулисното управление. Задкулисно и непрозрачно управление, което не се свени да ползва медии чрез отделни политици или, както за първи път е отбелязано, чрез директно намесване на държавата, която раздава реклами или други форми на пари за определени медии.
Европейската комисия казва в прав текст, че повечето издания в България откровено обслужват правителството и правителствената политика и това го отчитат като проблем. Управление, което стеснява мястото на гражданското общество в правенето на политика – това също се появява като една от критиките в доклада.
Все пак, трябва да отбележим също, че и новото откриване на парламента беше придружено с практическото недопускане на граждани в сградата и с отреждането на една малка стая в мазето за журналистите.
Докладът на Комисията не е изненада за нас, тъй като ние многократно сме подчертавали тези проблеми. Но е крайно време да разберем и Комисията трябва да се престраши да го каже – че липсва каквото и да е индикация настоящото правителство и управляващо мнозинство да имат идеята или волята да направят необходимите промени в необходимата посока. Трябва да отбележим, че докладът не споменава наличието на такава воля. В този доклад, който е различен от традиционния по Механизма за сътрудничество и проверка, е отбелязано, че този механизъм остава, че ЕК тепърва ще вземе крайното си решение за продължаването на механизма, което поставя България заедно с Румъния, в качеството на специално наблюдавана страна.
Спомняте си колко пъти представителите на правителството или присъдружните им партии са обявявали края на този механизъм. Е, днес е ясно, че този край не се очертава. По-скоро влизаме в една спирала, в която за България в тази негативна светлина ще се говори все по-често в Европа. Ние, като български граждани, политици, журналисти, трябва да се възползваме от този процес, не да замитаме проблемите под килима, а да кажем явно и откровено, че това правителство не може да се справи, че неговата оставка е задължителна и ще е благотворна, ако следващото, което и да е то, бъде наясно с решенията, които трябва да се вземат в областта на правораздаването – за да може България най-после да стане правова държава.
