Едно село, влязло в територията на България още по времето на Хан Тервел, участвало във въстанието на Асен и Петър, потурчено и изригнало в Старозагорското въстание, изселвано и създавано отново в гънките на красивата Средна гора.
[ad id=“225664″]
За жалост повечето села в България са с рушащи се къщи, изронени улици и застаряващо малобройно население. Такива са и в Старозагорско. А някога в тях е кипял бурен живот, създавали са се семейства, раждали са се деца. Историята на много населени места и в нашия край е изпъстрена със славни спомени за велики личности, бурни времена и героични подвизи.
Старозагорци са чували, други са ходили, или поне преминавали през селото с хубавото име Пряпорец, символ на дух и патриотизъм.
[ad id=“263680″]
В околността на селото има следи от живот на племена от 6-8 хиляди години. Затова сочат доказателства, намерени и изследвани от археолози. В района са открити медни рудници в днешната местност „Мечи кладецец“. В населеното място има исторически паметници – основи на жилища, глинени съдове, медни и бронзови монети от V в. Пр.н.е., а също и сребърни тетрадрахми от времето на Александър Велики.
В началото на VIII в. Хан Тервел включва тези земи в рамките на образуваната вече Българска държава. През XII в. населението участва във въстанието на Асен и Петър. Пада под турското робство през 1364 г.
[ad id=“238430″]
До 8 юни 1446 г. селото се е наричало Раяновци. От тази дата със султански указ то е дадено на Шарин от Дамаск. Новото име е Бараклари и е превърнато в турски чифлик с 12 семейства. Населението е потурчено. Има сведения и за друго име – Байрактар махле.
Има данни за участие в Старозагорското въстание през 1875 г., когато Димчо Стаев извежда оттам група въстаници в Ст. Загора. След неуспеха на въстанието те са избити и заровени в местността „Домуз дере“. В Стара Загора било обявено извънредно положение и около 600 души попаднали в затвора. Седмина от тях, между които Кольо Ганчев, Стефан Чифудов, Димчо Стаев и др., получили доживотни присъди, но след избухването на Априлското въстание били публично обесени.
[ad id=“218001″]
За начало на новата история на с. Пряпорец се приема Съединението на България през 1885 г. Жителите са изселени в Анадола, а които успяват да се укрият и новите заселници от съседните села създават съвременното с. Пряпорец – указ 462/21.12.1906 г.
През 1920 г. се създава кредитна кооперация „Подем“ с 1762 дка.
Тук има училище още от 1887 г. На 28.09.1925 г. е открита нова двуетажна сграда, отговаряща на нуждите на нарасналото население, което е около 380 човека.
[ad id=“236993″]
През 1927 г. е създадено и народно читалище „Хр. Ботев“, което функционира и до днес, с уредена база, библиотека, етнографска сбирка.
Традиционният празник на селото е на 6 септември.
През 2016 г. беше направена първата копка на християнски църковен храм.
В община Стара Загора е предложен проект от Пряпорец за възстановяване на туристически маршрут – т.нар. „Екопътека“, от Стара Загора през Пряпорец до Старозагорските бани, параклиса „ Рождество Богородично“.
[ad id=“236999″]
По материали от Община Стара Загора
Ако имате още информация за село Пряпорец, пишете ни! Нека заедно попълваме празнините в нашата памет!
Четете за историята и спомени от старозагорския край в рубриките на ЗАРАТА „носталгия“ и „история„
