Колко морално и нравствено е да се увеличи само минималната пенсия? Била тя 180 сега или 200 лева от есента. Вярно, че и такава тя е изключително недостатъчна за един болен, възрастен човек, за да преживее месеца – не нормално, а изобщо. С толкова пари пенсионерът нито ще е на топло, нито ще е нахранен, нито ще може да си купи необходимите лекарства.
Но… Какво да кажат хората, работили по 35-40 години, че и повече, и то упражнявали професии, за които се изисква и добро образование, и много други познания, а и здрави нерви? Визирам пенсията на една учителка, например, която е някъде малко над 300 лв. Значи този, който не си е мръднал пръста цял живот (има, няма 10 г. стаж), не е внасял данък в бюджета, отглеждал си е децата и внуците вкъщи – неговата пенсия ще се вдига, а за останалите едва кретащи с малко над минималната пенсия – няма нищо отгоре?
Тази сутрин бившият финансов министър на Борисов Владислав Горанов, попитан от Антон Хекимян дали това е справедливо, заяви в бТВ, че справедливостта е класово понятие, което надали и той самият разбира, а всъщност в противоес на неговото отрицание, в държавата ни се връща уравниловката на монополно ниската цена на стоката „работна сила“ – нещо отдавна отминало в едни други времена, които обществото ни се бори от 28 г. да промени.
В крайна сметка пак се обслужва популизма на политиците и не се мисли дори за близките няколко години, когато в пенсионна възраст ще влязат голяма група от циганите, които цял живот не са внесли нищо в осигурителната и пенсионната система, а само са се възползвали от социалната политика на държавата. Тема – много болезнена за всички работещи и плащащи техните сметки за ток, вода, здраве, образование, за отглеждане на многобройните им деца, за решенията от ТЕЛК за нетрудоспособност и какво ли още не. Какво ще се случи тогава?…
