Където и да живееш, каквото и да правиш, все някога се връщаш в София за празниците, за сватбите на братовчедите или просто ей така… през лятото. Ех, софийското лято…
След роднините, съучениците, приятелите, банките и администрацията ти остава все пак и малко време за теб… и за София.
Разхождаш се край старите жилищни кооперации в центъра и ти мирише на печени чушки с доматен сос, на липи, на шампоана на преминаващите момичета, на бетон и гуми, на лято в София. Очите ти се плъзгат по плакатите на предстоящи и отминали концерти, по фасадите на историческите сгради, по графитите на разплискали душата си по стените младежи и най-обикновени грозни тагове, по бирените бутилки край кофите и слънцето в стъклата на колите… Краката ти прескачат счупените плочки на тротоарите, пресичат по изтърканите зебри и те водят към тревата в парка пред Народния театър.
В УШИТЕ ТИ ШУМЯТ ФОНТАНИТЕ, ЛЕТНИТЕ ХИТОВЕ ПО РАДИО ВИТОША, ЦИГУЛАРКИТЕ ПО „ВИТОШКА“ И ВЯТЪРЪТ ОТ ВИТОША.
Твои са горещите следобеди, празните улици, късметчетата от кафето, пълните чаши с джин тоник, свободните места за паркиране и всички паркове със стари спомени. Всичките ти срещи, всичките ти кризи – София пази всичките ти флиртове от минали лета, целувките по спирките, обиколките по баровете, нощните разходки, дните на сянка в Борисовата, бягствата от училище…
[ad id=“225664″]
Където и да ходиш по света, твоето „у нас“ завинаги си остава тук.
Да, София лесно и силно се обича от време на време и за малко. Трафикът по изходите на града преди уикенда не те изнервя; съседите, които разместват мебели в събота сутрин, не ти пречат; симпатични са ти даже неща като рушащия се паметник пред НДК, пътуване в трамвай номер пет в пет следобед и затвореното Цариградско за ремонт.
МОЖЕШ ДА СИ ГЛЕДАШ МАЧОВЕТЕ НА ГРИГОР ДИМИТРОВ, ДА СИ ЗАКУСВАШ С БАНИЦА И АЙРЯН И ДА ТИ Е РОДНО И МИЛО, БЕЗ ДА СЕ НАПРЯГАШ.
Софийското лято е като гадже от гимназията. Завинаги твое! Завинаги специално! И някак в миналото.
Тук си и не си. Безгрижно ти е, леко ти е и някак нереално. Всяка градска пейка крие някой спомен, на всяка маса в Happyси вечерял някога с някого, на всички светофари си чакал зелена светлина, минавал си с колелото, с колата на баща ти или с бодра стъпка и музика в слушалките.
Връщането през лятото в София е като стар приятел, като любима песен, като гледката от прозореца на детската ти стая. Познаваш го до болка и просто го обичаш. Твое е и не е. Никой не може да ти го отнеме и никой не може да ти го върне обратно.
То е чувството да си си вкъщи… за малко… отново… там, където отдавна вече не е вкъщи и завинаги ще е. Като глътка студена вода от някоя градска чешма, като случайна среща с класната от десети клас, като машина на времето.
ОБИКАЛЯШ ИЗ МАЛКИТЕ УЛИЧКИ В ЦЕНТЪРА ВЕЧЕРТА, ПИЕШ РЕТРО БИРА, СЛУШАШ РОДНА РЕЧ, ДИШАШ ДЪЛБОКО И СИ МИСЛИШ: ЩЕ УСПЕЕШ ЛИ ДА СИ ВЗЕМЕШ ДОСТАТЪЧНО СОФИЯ ДО ДРУГИЯ ПЪТ. НЯМА!
Но София прощава и те чака: хубава, смирена, твоя…
[ad id=“225664″]
Деница Йотова
