С кмета на Стара Загора Живко Тодоров разговаряме за разделението в обществото, за фалшивите новини, за коронавируса, за мерките… Ако се замислите, всъщност разговаряме за това докъде стигна обществото ни и каква е перспективата
– Г-н Тодоров, защо в последните година, година и половина, всичко е драма – от зелената сделка, през коронавируса, та до реакцията спрямо ежедневни и нормални неща?
– Защото е много голямо разделението в обществото ни по различни теми и дори по всички теми. Вчера гледах проучване по отношение на нагласите за коронавируса, например. 53% го осъзнават като реален сериозен проблем, 47% не вярват, че съществува, или че е опасен. Разделение по отношение на оставката на правителството веднага и изчакването на редовните избори. Разделение „за президента“: „за премиера“. За зелената сделка половината са да я има, половината не… Вече не въпрос не на логика и интереси да си в единия, или другия отбор, а въпрос на колкото и абсурдно да е – на личностно отстояване за масата хора.
Задължително е да се тръгне към политическо успокояване на обстановката, ако някой реално е загрижен за страната и обществото ни. Задължително трябва да бъде намерен механизъм да бъдат спрени фалшивите новини, които подвеждат хората. Специлно за коронавируса, според мен нещата вървят в такава посока, че на невярващата половина от обществото, ще им се наложи да се уверят в съществуването му. Трябва ли да се плати такава цена? Трябва ли всички да платим като общество подобна цена, само защото някои държат да покажат колко инакомислещи са като не спазват елементарните мерки, изисквани в момента?
И да не вярват, отделенията в болниците са пълни, включително по вина на безкритично информиращи се от дезинформации в мрежата, или от личности, правещи си удобен личен, или политически PR, спекулирайки с естественото нежелание на всеки от нас животът му да бъде ограничаван. Виждате един Мангъров. Ако се съберат твърденията му от зимата насам и най-предубеденият му фен ще види как си противоречат с всеки изминал месец и с всяка промяна в ситуацията. На кое от тях вярват вярващите му – на това, че трябва да се правят масови тестове, или на това, че няма смисъл от тестове, че лятото вирусът ще изчезне навсякъде – ами не изчезна, усили се, че ще се самоограничи – ами не стана, разпространи се още повече… Ами като не си наясно с нещо, като не си специалист точно в тази сфера, поне не вреди – все пак си лекар. А като искаш лична популярност, толкова ли няма теми, които да не въвеждат в опасност хора?
Не можеш да кажеш: „няма нищо, или ако има е дреболия“ като виждаме, че здравната система вече се задъхва. В София вече няма легла. В Стара Загора съвсем скоро също няма да има легла. И хайде, легла ще разкрием, но няма да има здравни работници, които да лекуват болните и това ще е вече страшното. Те и сега са на предела на силите си. Вероятно извънредните им дежурства са повече от редовните, просто защото специалистите са малко.
Точно от това ни пазеше правителството през пролетта и успяхме да преминем през първата вълна леко и с минимални жертви, още повече, че здравната система тогава беше много по-неподготвена от сега и почти съвсем нищо не се знаеше за вируса и възможностите да му се противодейства. Мисля, че никой не го разбра и оцени, а добрите стъпки трябва да бъдат осмислени и оценявани независимо кой ги прави, за да има други добри стъпки.
Чакаме да се „обърне каруцата“ и чак тогава да вземем да търсим какво не сме направили и кой не е бил прав. Парадоксът от последната година е, че дори и тогава никой няма достойнството и смелостта да каже: „Не бях прав!“.
Дадох примера с Мангъров. Един достоен човек би излязъл и казал: „Извинявам се на тези, които съм заблудил, не бях прав, имах други очаквания!“. А той заобикаля всички въпроси за противоречията в твърденията си и арогантно продължава да манипулира. И защо? Поне малко съвест трябва да изисква обществото ни от публичните си „герои“. Какво ще каже Мангъров на близките на Илия Златев – шефът на „Пътно строителство“ в Стара Загора. Здрав, прав, изключително активен мъж в разцвета на силите си, без нито едно съпътстващо заболяване, си отиде. Ама не Мангъров трябва да съобщи и обясни на близките му, че „липсващият“ коронавирус е убил човека, когото обичат, нали?
Отговорът ми на Вашия въпрос е: толкова падна нивото на мислене, на поведение, на изискване за истинност, че го докарахме до тук – да е по-важно да се делим на „отбори“, отколкото да имаме националната си игра и националния си отбор. Стана много удобно да се качиш на страховете на хората в която и да е сфера и да си направиш личен PR, казвайки им не истината, а това, което искат да чуят.
– Ще има ли допълнителни мерки срещу COVID-19 в Стара Загора в близките дни?
– Следим ситуацията. Ще направим възможното да не затягаме мерките, освен при крайна необходимост. Причината нашият общински щаб, сформиран още през пролетта, да включва не лекари, а кмета и заместниците му, бе да се търси баланс. Да поемем отговорността за политически решения, осигуряващи баланс между здравни и икономически интереси. Защото е ясно, че ако хората бъдат затворен вкъщи за 2 месеца, картината на заболяването ще е друга, но е ясно и това, че след тези 2 месеца икономическата ситуация в целия регион ще е кошмарна. През пролетта взехме крайни мерки с идеята те да продължат кратък период и после да се върнем веднага към нормален живот. В момента не считаме така, защото връщането към нормален живот връща и вируса. Има само един балансиран изход и той е да спазваме мерките за безопасност и лична хигиена.
И на мен ми се иска да разговаряме без маски, да не стоя с маски цял ден… Иска ми се да си отида при родителите и да ги прегърна – защото отдавна не съм го правил, но предвид работата ми и срещите с толкова много хора, това ще е пълна безотговорност към тях. Да, не ми е приятно, не им е приятно, но предпочитам да ги опазя.
Толкова ли е трудно да помислим за другия и да се опитаме да го опазим? И ако е така, що за общество сме тогава?
Вярвам обаче, че старозагорци са особена общност – може да са свръх критични и изискващи, но не са лишени нито от социален инстинкт при наличие на реална опасност, нито от рационално мислене и поведение – поне в по-голямата си част. Да се надяваме, че това ще ни помогне да балансираме сравнително добре между здраве и икономика.
