Китайският космически апарат „Чанъе-4“ успешно кацна на обратната страна на Луната, съобщиха китайските държавни медии, цитирани от световните агенции. Апаратът „Чанъе-4“ бе изстрелян на 8 декември м.г. в 2 ч. сутринта местно време от космодрума Сичан в югозападната китайска провинция Съчуан.
Сега той е кацнал успешно на обратната страна на Луната в 10.26 ч. пекинско време (02.26 ч. по Гринуич), съобщи агенция Синхуа.
Координатите на мястото на кацането на апарата – 177,6 градуса източна дължина, 45,5 градуса южна ширина, са достатъчно близо до предварително установеното място за кацане, отбелязва ТАСС. Кацането на тъмната страна на Луната е световна премиера, която затвърждава космическите амбиции на Китай, отбелязва Франс прес.
„Чанъе-4“ изпрати първия сигнал от обратната страна на Луната до Земята през китайски сателит.
Това е една от най-амбициозните китайски космически мисии. Никога досега космически апарат не е кацал на обратната страна на Луната, която до голяма степен е слабо позната.
Най-интересният научен експеримент по време на китайската мисия е доставянето на голям контейнер със семена и яйца на насекоми. Целта е да бъде проверено дали те могат да се развият на Луната.
Далечната страна на Луната е с много по-стара и дебела кора от близката, с повече и по-дълбоки кратери. Придружаващият спускаемия апарат роувър ще трябва да навигира при тези трудни условия на терена. Мястото на кацането е близо до Южния полюс – в кратера Фон Карман на басейна Ейкън. Басейнът е с диаметър около 2500 км и дълбочина 12 км.
„Това е най-голямата, дълбока и стара структура, образувана от удар на Луната“, каза Сяо Лун от университета по геонауки в Ухан. „Ударът може да е извадил материал от горната мантия на Луната на повърхността. Това ще може да провери спектрометърът на „Чанъе-4“, допълни експертът.
Спектрометърът ще изследва също геохимичния състав на грунта, който вероятно се различава от този на близката страна на Луната заради същите процеси, довели до разликата в дебелината на кората.
Радарът на „Чанъе-4“ ще изследва повърхността на дълбочина 100 м. Комбинирането на данните от него със снимките от камерите на лендъра и роувъра ще даде допълнителна информация за процесите на образуване на кратерите.
Пряката връзка с апарата няма да е възможна и затова Китай изстреля спътник за връзка през май. Сателитът се нарича „Цюецяо“ („Мостът на свраката“) и е позициониран в орбита около Луната, така че да предава заповеди и данни, обменяни между Земята и китайския модул.
Модулът вече прати снимка от повърхността на Луната до сателита, уточнява китайската държавна телевизия.
Роувърът „Чанъе-4“ най-общо повтаря външния вид на предшественика си – лунохода „Юйту“ („Нефритен заек“), който беше спуснат на Луната с апарата „Чанъе-3“ на 14 декември 2013 г.
Амбициозната китайска лунна програма ще продължи с апарата „Чанъе-5“ – мисия за връщане на проби от Луната, която ще стартира по-късно тази година. По време на тази мисия ще бъдат събрани до 2 кг мостри.
