На пресконференция днес Комисията за защита на потребителите оповести резултатите от изпълнението на проекта „Комплекс от мерки за установяване на нелоялни търговски практики 811238 – CONC-CPC-2017 България“, финансиран от Програмата на Европейския съюз за потребителите (2014-2020), по договор № 811238/20.07.2018 г, предаде репортер на БЛИЦ.
Представен беше доклад със сравнителен анализ от проведените по единна методология тестове и изследвания на храни и напитки, закупени от страните Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия и на аналозите им от търговската мрежа в България.
„Първият най-важен извод е, че по линия безопасност на храните и напитките няма никакво съмнение, че това което се продава на българския пазар, както и в останалата част на Европейския съюз, е безопасно съгласно въведените стандарти.
На второ място, също толкова важно по значение, виждаме, че понятието „двоен стандарт“ изведнъж придобива малко по-различна окраска, ако изобщо можем да говорим за такъв. Най-малкото става ясно, че такъв няма по оста Изток-Запад“. Това коментира председателят на КЗП Димитър Маргаритов.
В рамките на проучването са изпитани 11 продукта. При два от тях (консерви с грах и царевица) се наблюдава значително различие в показателите.
Други 4 продукта (масло, шоколад, шоколадови бонбони, риба тон) имат минимални и несъществени за качеството разминавания. При 5 продукта (зехтин, спагети и три вида алкохол) не се установяват статистически доказуеми различия.
Ръководителят на проекта Константин Райков, който е и член на КЗП, подчерта, че при реализацията на проекта и извършването на тестовете на мострите е приложен научен и професионален подход.
Той посочи, че е била създадена работна група от представители на КЗП и БАБХ, Министерство на икономиката и научни институции. „Успяхме да постигнем обективни и реални резултати от този анализ“, каза на свой ред Константин Арабаджиев – член на КЗП.
Председателят на КЗП Димитър Маргаритов изрази мнение, че би трябвало да се въведе дефиниция в законодателството на понятието „съществена разлика“, да се обясни какво представлява и да се сложат граници, ако трябва по продуктови групи.
„И когато такава е налице, това категорично да бъде признато за нелоялна търговска практика и този, който го прави, да бъде санкциониран.
Ако той желае – след като му е известно, че има такива съществени разлики в продуктите, които продава на различните пазари, да ги запази, защото има някакви други аргументи – например, вкусови предпочитания, което също е доста субективна категория, той трябва да отбележи това върху опаковката, да регистрира друга търговска марка на продукта или да го представи като разновидност, но да е ясно за потребителите какъв точно е продуктът“, каза още Маргаритов.
Допълнителна информация за проведеното изследване:
Проучването обхвана храни и напитки от шест продуктови групи стоки:
макаронени изделия
шоколадови изделия
млечни продукти
консерви
зехтин
спиртни напитки
* Избрани са идентични продукти от една и съща марка, които са разпространени в по-голямата част от пазара на Европейския съюз.
* Мострите за лабораторните тестове са закупени от Португалия, Испания, Германия, Гърция и Унгария и България. Избрани са държави с различна степен на икономическо развитие, съседна страна (териториална близост на пазарите) и държави със сходно управление и структура.
* Пробите са взети от представители на КЗП и БАБХ.
* Тестването на мострите се извърши в акредитирани лаборатории по методология, разработена от Генерална дирекция „Съвместен изследователски център” на Европейската комисия в тясно сътрудничество с компетентните органи на страните-членки на ЕС, организации на потребители и други заинтересовани страни от веригата за доставка на храни и съответните служби на Комисията. Оценката на съответствие е в няколко етапа.
Изследвани показатели:
Мазнини, включително наситени
Протеини
Въглехидрати, включително захари
Хлориди (сол)
Влакнини (фибри)
Калкулиране на енергийна стойност на храните
Съдържание на етилов алкохол, метанол и висши алкохоли – само при спиртни напитки
Санитарна микробиология – при млечни продукти
Основни предварителни обобщения и изводи:
1. Изпитването установява следното:
От изпитаните 11 продукта: При два (консервите с грах и царевица) се наблюдава значително различие в показателите; Други 4 продукта (масло, шоколад, шоколадови бонбони, риба тон) имат минимални и несъществени за качеството разминавания; При 5 продукта (зехтин, спагети и три вида алкохол) не се установяват статистически доказуеми различия.
2. Констатираните разминавания между храните и напитките продавани в България и в държавите от Западна Европа са минимални. Не може да се направи категоричен извод дали те променят качеството на съответните търговски марки в положителна или отрицателна насока. Обичайно тези различия са правилно изписани на етикетите и не заблуждават потребителите.
3. Консумацията на включените в проучването храни и напитки не води до различни здравни последствия за хората в България в сравнение с държавите от Западна Европа.
