ТРОННОТО СЛОВО НА РАДЕВ
Силата на едно слово – особено „тронно“ – е в неговата краткост. Ако се съди по реакциите на парламентарната зала – или поне на част от нея – президентът Радев трябваше да произнесе не 30-минутно, а най-много 3-минутно слово. И да не обръща внимание на подвикванията. Да не се принизява до нивото на един от кочияшите на Костов, чиято оядена зурла винаги извиква представата за селски кмет-дерибей. Да искаш отстраняване на току-що заклелият се президент е инфантилно безчинство. Но и ярко свидетелство за това, колко несъстоятелна е българската политическа цаца. Това е и пример за „Бизнеса с миналото“, за който говори Радев. Тъкмо миналото наднича зад подобни реплики – минало, в което политиката е алъш-вериш, надлъгване, свински отношения и подлярски номера.
[ad id=“255238″]
Радев иска да се сложи край на „Бизнеса с Миналото“. На мръсния бизнес – да. Но не и на внимателното прочитане на Миналото. Иначе всичко ще продължава, както и досега.
Никой не беше казал на Радев, че не трябва да се обяснява – тръгнеш ли да го правиш, вече си загубил. А не го бяха и подготвили, че част от депутатите ще го провокират. Това са същите, които търпяха чучелото Плевнелиев пет тягостни години, без да обелят и думичка за позорните му кълчения – вместо да го овалят в катран и перушина. Защото им беше пределно удобен.
Много важна бе репликата на Радев към някои депутати: „Остават ви 10 дни“. Той изглеждаше /по-скоро/ неподготвен, докато я произнасяше. Но какво се крие зад нея? По-скоро издава обичайното му състояние: „Вътре съм в борбата!“ Чу се тропота на ботуши – а не пърхането на балетни пантофки.
Радев трябва да състави служебния кабинет, без да се подава на внушенията на „столетницата“, от която винаги се усеща дъх на неувереност и колаборационизъм. Ако иска да се пошегува, да избере за премиер някой като „истинския комунист“ Близнашки, който си пасна чудесно с „истинския демократ“ Плевнелиев. Ако иска да се свърши работа – някой човек, който не е в плен на суетата, работяга без големи амбиции.
Много сладък беше един стихоплетец от селото на Радев: „Нека България да руменее“. Да се надяваме, че новият президент не чете поезия.
Фондация за свободата „Фридрих Науман“ издаде сборника „Черна книга на правителствените разхищения в България. 2016“. Не мога да съдя /засега/ за достоверността на включените в него текстове. Но една книга – Черна, Бяла или каквато и да е – за „Карнавалът Плевнелиев“ също никак няма да е излишна. „Фр. Науман“ няма да я издаде. Но някой трябва да го стори. Защото Плевнелиев, заедно със личните с мистификатори, вече дращи собствения си бизнес с Миналото.
След отчета на Плевнелиев, Цветанов каза по една телевизия: „Плевнелиев минизира щетите“. Не уточни, какви щети е минизирал. Минизирал? Вероятно, искаше да каже „минимизира“. Но прозвуча като „минира“.
Минизира – мини зарива. Какви? Някой трябва да го каже.
Кеворк Кеворкян, Фейсбук
