Много емоционален и много агресивен – така протече този път протестът на родителите на деца с увреждания.
Тихо и много тъжно изглеждаха протестиращите, които се бяха събрали в градинката зад парламента. За децата им бяха завързани черни балони в знак на тъга.
Тишината и примирението им обаче приключиха, веднага щом на протеста се появи социалният министър Зорница Русинова.
Майка на дете с увреждане започна да й крещи, подарявайки на министърката облеклото, което държавата е отпуснала – да го носи, докато гледа детето си. Бяла престилка.
В същото време друга майка взе мегафон и започна да крещи: „Нормално ли е това? Подигравка! В цял свят казват на всички служители и хора да гледат децата с увреждания с цивилно облекло, за да се интегрират по-лесно, а тук ни давате касапско облекло, за да си ги гледаме вкъщи“. Жената добави, че за 11 години от държавата е получила само това. Министър Русинова не продума.
„Децата ни пораснаха, да ги замразим ли, какво да ги правим, да ги пратим в Космоса ли“, викаше на министърката друга майка.
Сред тълпата се появи жена с кутия бонбони и без агресия каза на министър Зорница Русинова – „Заповядайте, почерпете си, синът ми е жив, днес става на 26 години“.
„Те говорят, виждат, чуват, имат обаче различни увреждания и не могат да живеят с другите деца, с другите хора, в тази държава…. Какво разбирате вие?“, викаше друга жена, която беше взела мегафона.
Министърката се опита да успокои тълпата, като започна да обяснява, че правителството е предвидило мерки за децата с увреждания и тихо говореше, че вече ще се отпускат пари за всяко дете поотделно според заболяването, което има. Такава била програмата…
В това време майка заведе детето с инвалидната количка право при министъра и я попита: „Искате ли да го гледате Вие за 170 лева?“.
Русинова остана безмълвна, докато към нея не се появи разплакана жена, която започна да нарежда: „168.89 лева. Не може да се гледат две деца с увреждания – близнаци с тези пари. Мъжът ми да кара камиони по цял свят, а аз да ги гледам по цял ден, защото няма асистенти, защото няма пари за асистенти, да не мога да работя, а те да живеят нормално…“, жената спря да говори и започна да плаче.
„Ще горите в ада“, викаше тълпата към министър Русинова в това време.
Министър Русинова си тръгна с разтреперени ръце, а натам я изпрати викът на още една отчаяна майка: „Къде отивате? Към вашата бяла сграда ли? Трябва да отидете към една сграда в Сливен, която не е бяла“.
„Как не ви е срам да лъжете сакатите деца“, попита мъж, който беше с протеза на крака. Той отиде при полицаите, пазещи протеста, хвана единия за ръката и го поведе да гонят злото от парламента и държавата.
„Люсиии, сприиии“, така му викаха всички протестиращи, докато той се опитваше да влезе през един от прозорците на Народното събрание вътре.
В тълпата отекваха думите „Оставка“ и „Подигравка“, които бяха изгубили вече всякакъв смисъл.
Специално за днешния протест бяха дошли майки от цялата страна, със специално организирани автобуси, за да не си отидат вкъщи с празни ръце, те решиха да опънат плакатите си и тръгнаха към Министерски съвет, надявайки се там някой да ги чуе.
