Поредният обмен по двугодишния проект “My Way Your Way Our Shared Identities” от програмата на Европейския съюз Еразъм+ К2 e причината за пътуването в Швеция с Таня Маджарова, основен координатор на проекта, заедно с осем ученици от десети и единадесети клас на ГПЧЕ „Ромен Ролан“, разказва Ирена Личева, преподавател по български език и литература в езиковата гимназия. След гостуването в Испания и Италия, това е третата среща с партньорите, на която домакин е училището в гр. Далбю.
Сбогуването на автогарата в Стара Загора е емоционално – има и радост, но вероятно и малко притеснение заради новите опасности в света.
Пристигането в Лунд
Домакините – ученици и родители, ни посрещат на гарата в Лунд. Вълнуващо е да се гледа отстрани тази срещата. Децата се виждат за втори път (след домакинството на България през м. януари, 2016 г.), но някои от тях вече са станали достатъчно близки в процеса на общуване в интернет пространствата, определени за проектните дейности.
Първи впечатления от училището в Далбю
Стартът на програмата на посещението е в понеделник, 26.03. 2017 г. Рано, в 8,15 ч., трябва да сме в училището домакин. В него учат 700 деца – от първи до девети клас. Сутринта е студено – 2-3 градуса, мрачно, мъгливо. Потискащо е. (България ни изпрати със слънце и 22 градуса). Настроението се сменя веднага, след като влизаме в сградата. Сякаш за да компенсира външната сивота, училището е някак веселко, приветливо, цветно и светло. За шведските деца вероятно и топло – много от тях са с блузки с къси ръкави. Без дума още да си си разменил с когото и да е, веднага разбираш, че си очакван и добре дошъл, помислено е за това: виждат се гирлянди, изработени от децата, с цветовете на знамената на България, Испания, Италия; по стените има табла, на които са презентирани национални забележителности на държавите, от които са партньорите. Срещаме усмихнати лица, никой не минава край нас, без да поздрави. На това отношение се радваме през целия престой в училището.
Училищното пространство
Впечатляваща организация на вътрешното пространство , в която лесно се открива мисъл за комфорта на всеки. В коридорите има няколко обособени места за почивка през междучасията – удобни пейки с дървени маси, на които можеш да видиш как децата играят на различни тихи игри. Вратите – на всички видове стаи – са с прозорци. Нямаш усещането, че постоянно те наблюдава някой, а че всичко е открито, прозрачно, създава се визуален образ на училищния живот.Учебните стаи не са особено просторни, но са светли, почти всяка е с мултимедия. Учителската стая е с уюта на дома, а и в не малка степен със същите функции – да релаксираш, да размениш приказка на чаша кафе, топло мляко, чай, да хапнеш нещо, да разгледаш списание. Има напълно оборудван кухненски бокс, с обособен кът за хранене на този, който предпочита домашната храна пред предлаганата в стола. Учителите разполагат и с кабинети, в които не само се съхраняват учебните пособия, но и осигуряват условия за работа, която изисква концентрация и тишина. Директорската стая е съвсем малка, с нищо не се различава от всички други, предназначени за администрацията – нито като размери, нито като интериор. Причината е, че за срещите със служители, учители, родители са определени други помещения. Удобни, уютни и комфортни. В района на училището съществуват зали, оборудвани за home economics – готвене, основни икономически знания като управление на бюджет, застраховане и др., и зали за homemade – дървообработване, шивачество, тъкачество. В някои от тях звучи музика по време на работа. За провеждане на събития, на които се събират много хора, е оборудвана с всички технически пособия внушителна зала за 250 човека. Един дребен факт – десетки са само контактите в нея, за да са в услуга на работата. Впечатляваща е и библиотеката – множеството книги носи усещане за сериозност, но в същото време е и някак закачливо и весело. Вписани в интериора са и специални поставки с надписи, които носят послания за равенство в различията. Физкултурният салон и игрищата навън създават впечатление, че си в спортно училище, за чиято база са инвестирани много средства. В студеното и дъждовно време виждаме, че на стадиона играят деца. На въпроса при тези условия защо са навън, колегите отговарят, че така е и в най-студените зимни дни, и цитират учител по физическо, който казва, че няма лошо време, има неподходящо облечени хора. Часовете по физическо възпитание нерядко се провеждат извън училищната сграда, най-често в гората.
За всички е осигурен обяд в просторен стол. Всеки сам избира от блок маса както количеството на ястията, така и вида им – вегетариански или не. Задължително в менюто присъства и прясното мляко. Десерт няма, защото сладкишите се предлагат във времето за закуска – към 10 ч или следобед. Обядът за учениците е безплатен.
Чисто е навсякъде – от двора на учлището до тоалетните помещения (които сякаш са на всеки ъгъл и са снабдени с всички необходими хигиенни препарати).
Редът в училище
Часовете са по 40 минути. Междучасията – по 5 или 10 минути. Не бият звънци. За края на часа уведомява учителят. Учебните занятия започват в 8 ч. 15 мин., но в някои случаи и по-късно – това зависи от индивидуалната програма на класа. Обядът е в 11.30. Ползва се кабинетна система. Странно, че никаква суматоха не се забелязва по коридорите дори и в кратките петминутни междучасия. Усещането от първия ден на гостуването в училище – за ред, спокойствие и приветливост, остава през цялата седмица. Сградата е пълна с деца, 700 са учениците, в една смяна, а не е шумно. Часовете, определени за home economics и homemade дейности, са всяка седмица по 80 минути. След приключване на времето учениците задължително сами почистват помещенията. В стола е създаден е такъв ред на връщане на използваните съдове, че човек се пита какво работи персоналът в кухнята, след като приготви храната. Съществува строг пропускателен режим в училищата.(Аз не успях да отида с мои колеги да гледам учебен час в друго училище, защото идеята за това беше спонтанна и не бях в списъка на получилите изричното разрешение на директора. Отказът беше много любезен, но категоричен).
Отношението към реда
Впечатляващо за мен е отношението на всички към реда и правилата. Не само в училището. Можеш да го усетиш по използването на коланите в колите, на велоалеите, по начина, по който реагират на инструкцията въобще. Сякаш има общо разбиране, че опазването на реда е условие за качеството на живеенето заедно. Респект се усеща. В един от дните по време на обяда сме седнали на маса, за която не знаем, че е определена за ученици от 1-4 клас. Малко момиченце идва, за да каже, че тази маса не е за нас. Преместваме се, разбира се. В тази връзка си спомням и какъв отговор получих веднъж на въпрос дали студентите в Германия преписват на писмен изпит – „не преподавателите ще ти създадат проблем, ако видят, а студенти около теб ще го направят“. В системата от правила е и опазването на личното пространство на всеки. Разбираме, че в автобусите пътниците първоначално се настаняват един зад друг и на седалките сяда втори човек чак след запълване на местата в колоната.
Интересно може би е уточнението, че в един от дните наши ученици посетиха урок в друго училище – гимназия, 10 – 11 клас. И не споделиха твърдението за ред в класните стаи и за поведение, съотносимо към правилата в училище. С изненада колегите ни от Швеция чуха това и като възможна причина посочиха различието във видовете гимназии. И у нас е познато.
Отношенията между учители и ученици
Учениците се обръщат към учителите си, а и към директора, на малко име и на „ти“. Не стават прави, когато учителят влиза в час, а и няма такова изискване. В часовете, които посещаваме, не виждаме никакъв израз на неуважение – и в двете посоки. Разбира се, че е възможно ние, в ролята си на гости, да сме причина за това. В стола ученици и учители се редят заедно на опашка. Заедно можеш да ги видиш и на масата. Когато се пътува с автобус, на първите седалки сядат учениците, а не учителите. В стаята на Кай, учител по история, география и социални науки, виждаме надпис Fuc Google – ask Kai .Този плакат му е подарен от ученици, които обясняват, че Кай знае всичко. Кай пък ни казва, че „училището трябва да е приятно място“, затова търси всякакви провокации към учениците и близък до тях език, на който да ги изрази.
Учителите
25 учители работят с 250 ученици в една от сградите на училището. Обикновено преподават по няколко предмета – хуманитарни, природонаучни или обществени. Седмичният им норматив, за който им се плаща, е 35 часа в училище и 10 часа работа вкъщи (подготовка на уроци, проверки). В тези 35 часа се включват 1080 минути за учебни часове, а другото време е за учителски срещи (всеки понеделник и сряда) и за среща с родители (през срока учителят трябва да има 30-минутна среща с родител на всяко дете). Ползват намаление за обяда в стола, а в петък им се осигурява и богата закуска в учителската стая. Сред колектива могат да се видят както доста мъже, така и млади хора, въпреки обяснението, че професията не е социално привлекателна.
Учениците
Нямат униформи. Някои от тях са и със „скъсани“ дънки. Невъзможно е обаче да се види ученик (или учител) с цигара в училище или в района около него. В часовете, посетени от нас, не забелязваме някой да използва мобилен телефони. В учебно време по-малките ученици са с таблети, а по-големите, в гимназиите – с лаптопи. Домашни работи обикновено нямат. Ако не покрият нормативите за плуване или спортно ориентиране, остават без оценка за срока.
