Най-новото стихотворение на старозагорския поет Йордан Пеев. Пробуждащо и борбено.
Мили мои, не ви отбягвам,
но само стихове ли ще пишете
и забили глави върху лактите
все за себе си ще въздишате?!
Това по принцип е гъдел сладостен
но и той някой ден ще ви писне.
Революцията е трева от младост,
сред която страхът е излишен.
Не ви ли омръзна да се губите в думите
и до безкрайност да претакате болката.
Ще се пръсне като вътрешна гума
в колебания посоката ни.
Сякаш сме баби сгушени в топлото:
плюнчим пръсти и напридаме суетата си.
С един прав бод и два наопаки
шием гоблени от свободата …
Стига вече!… Събудете се, мои мили,
и да удушим в себе си гарвана!
По-страшно от това да нямаме сили
е това да не вярваме.
Вместо с мастило, с барут писалките
да напълним като панагюрска череша!
Всяка нощ ще ви чакам в Карлово,
а оттам към Вола – пеш…
