Тази вечер в епизода от хитовия турски сериал „Завинаги“ една епоха свършва. Завинаги. Смъртта на есма попарва всички.
Есма вече дори не превключва на действителността, тя се е окупирала в младостта си, където все още няма притеснения за нищо, а любовта ѝ към Гарип процъфтява. Всички в имението играят театър. Сюрея е майката на Есма, Фарук е баща ѝ, а Фикрет и Осман са чичовците ѝ. Цялото съзнание на Есма е обсебено от желанието ѝ за тайна среща с любимия и тя плете сценарий как да се измъкне навън така, че татко ѝ да не разбере. Предлага на прислужниците да сервират закуската в зимната градина и семейството се съгласява с удоволствие.
Ще познаете ли тази актриса? Всяка делнична вечер тя е пред българските зрители
Смях през сълзи. Забавният Фикрет се закача с Осман, играе ролята си перфектно, но настроението му светкавично се сменя и очите му се пълнят със сълзи. Момчетата са изключително нежни с майка си. Непрекъснато я прегръщат и целуват, дори когато тръгват за работа се връщат, за да я приласкаят в обятията си отново. Като на сбогуване.
Малката Суде много бързо се приобщава към бъдещите си родители. Адем и Гюнеш са толкова грижовни, играят си с момиченцето, купили са му говорещо бебе и детето е на седмото небе от щастие. Социалните работници са доволни от всичко, което наблюдават.
А в зимната градина на имението, Сюрея е сама със свекърва си. Двете си говорят и Сюрея казва на „дъщеря“ си, че може да излезе, а тя ще я покрие пред баща ѝ. Есма грейва, а Сюрея разплакана я прегръща. и ѝ разказва, че когато се омъжи ще има четирима синове, снахите много ще я обичат и уважават, а внуците ѝ ще са много. Възрастната жена моли „майка“ си да ѝ сплете косите както едно време, но пожелава една специална шнола. Сюрея се качва в стаята на султанката и намира украшението в кутия, на дъното на която има снимка на младите Гарип и Есма. В този миг нещо странно се случва. Излиза вятър и пердетата на прозорците за развяват силно. Сюрея се плаши и хуква надолу по стълбите. Намира свекърва си седнала в един от плетените столове. Мъртва…
Сюрея прегръща майка си, разплаква се, но ѝ казва, че всъщност тя вече е свободна.
Гарип и Есма се срещат на тяхното мостче край реката. Телата им са ту млади, ту стари, а той ѝ обещава, че всичко тепърва ще започне.
Фарук уговаря с клиенти някакво събитие в ресторанта си, когато му звънва телефонът. Пред просълзения му поглед се изреждат картини от детството му – от прохождането с помощта на майчините ръце, до настоящето с нейните бели коси и последните им минути заедно. Мъката му е непоносима. Момчетата научават един по един съкрушителната новина. Тъгуват и Адем, и Акиф…
От централната джамия в Бурса излизат с официално съобщение за смъртта на уважаваната Есма Боран-Селимер. Всички жители на града, които са по улиците и чуват вестта, застават прави в мълчание и почит. Хиляди участват в кортежа на тленните останки на султанката. Хората ръкопляскат с благодарност към цялото благородство на тази велика жена.
Адем също преживява много тежко смъртта на Есма. Той споделя с Гюнеш, че много е закъснял с усещането да се доверява, че Есма го е приела с цялото си сърце, а той все още се е държал настрана.
