Ние си имаме една много хубава думичка и народна приказка, свързана с нея. Иде реч за НЕВОЛЯТА и как баща накарал двамата си синове да вникнат в нейния смисъл. Ще ви припомним само края на приказката, когато младите мъже, закъсали с каруцата насред гората, започнали да викат НЕВОЛЯТА, за да им помогне:
– Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята. Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята. Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария.
Бащата се усмихнал и рекъл :
– Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас. Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.
Ето как живеещите в един неугледен блок запретнаха ръкави и талант и превърнаха входа си в произведение на изкуството.
