Село Борилово се намира в живописна местност в подножието на Средна гора. Отстои на около 14 км северозападно от Стара Загора.
Корените му се губят далеч в миналото. Говори се, че то се е създало много преди поробването на България от турците в местността „Пъндъка“, от която взема и името си.
Историята сочи, че сегашното място на селото е трето поред.
По време на турското нашествие в страната ни, селото е опожарено до основи, част от населението избито, а останалите, които са се спасили основават ново селище в местността „Юрта“ и го наричат Сайданлари. След време и Сайданлари е унищожено, разграбено, а останалата част от тези, които са оживели започнали строителството на ново село много по на изток в местност, намираща се сега някъде по средата между гара „Змейово“ и сегашното с. Борилово и го нарекли Иледжик.
След оформянето на османската спахийска система землището заедно със село Иледжик е било поверено на Хамза бей. След време Хамза бей решава да премести селището по-близо до извора, от който всички са черпили вода и така новото име на селото се казва Хамзалари – кръщават го на името на основателя му. През 1907 год. село Хамзалари е прекръстено на село Борилово на името на цар Борил. Според преданията, царят е бил заточен в манастир в близост до селото, след като бил ослепен. Останки от този манастир днес няма.
През 1908 година е построено училището, което вече не съществува, а през 1938 година е завършена църквата.
В недалечното минало (преди 30 години) селото се състояло от около 150 къщи, обитавани само от местни жители. Поминъкът на тези хора е бил дърводобив, отглеждане на лозя, захарна тръстика, гюл, лавандула, зърнени култури и всякакви овощни дървета.
Днес то се е оформило най-вече като вилна зона на големия град.
Повече информация за селото: кликни тук
