Малко за икономиката на Турция, към която отново се насочи любопитство и интерес, и почти винаги – с грешни факти и оценки. За последната година износът на стоки е едва 2/3 от вноса; за последните 10 години дефицитът по текущата сметка (отчитайки и туризма) е средно между 5 и 6% от БВП.
[ad id=“225664″]
Износът на стоки за миналата година е 20% от БВП – толкова за голямата роля на индустрията (за сравнение, в България е 50%). Износът на услуги за 2015 г. е 6.3% от БВП, от тях туризмът носи 26 млрд. долара, или 3.6% от БВП. На какво се крепи цялата кула от карти? На поток от външен капитал, при това – кредити. От 2006 г. до момента външният дълг е нараснал с 230 млрд. долара и вече е 411 млрд. долара. Същевременно банковият сектор увеличава активите си 16 (шестнадесет) пъти за десетилетието (в местна валута). Вътрешното потребление расте „назаем“. Турция нито е „икономически тигър“, нито е успешна експортна и/или индустриална икономика през последното десетилетие. Тя трудно може да е пример за подражание – по-скоро е икономика, силно изложена на макроикономически рискове.
Текстът е публикуван от икономиста Лъчезар Богданов във ФБ.
