Из тайния дневник на Светослав Костов (10 октомври, 2019 г., София)

Мило Дневниче, КОЙ ме би по главата да разправям в радиото, че положението е „или аз, или Великова“. То май верно натам вървят нещата.

Засега изглежда и да е „тя“, а не аз.

Ама тоя път ще се обадя, където трябва. Не може само на мен да ми звънят със задачи. Махни я, та махни я. Ми хубаво, опитах. А сега мен като искат да ме махат, кой ще ме защити?

Затова ще звънна с молба да звъннат на СЕМ. Щом успяха да ги убедят да ме изберат, защо да не ги убедят да не ме уволняват?

Макар че като гледах СЕМ вчера – обадили са им се. Поне на две членки са им звъннали. Ама тия другите три… Нищо, аз разчитам Сотир и Иван да оправят нещата и с тях. Като не става с добро и по телефона, ще стане с някоя проверка от прокуратурата. Ей, на – дори и Бойко каза, че прокуратурата решава мачовете. Надявам се и тоя мач да реши, правилно, в моя полза.

Иначе, не знам какво толкова пищят за свобода на словото. Голям проблем било, че радиото замлъкнало за пет часа! То не беше тръшкане, не беше чудо. Даже малко завиждам на Емо в БНТ. То на практика БНТ си е млъкнала още откакто той стана началник, ама никой не вика, че е цензуриран. Една новина нямат в тоя ефир, всичко е както кажат Делян, Сотир и Бойко, обаче това че радиото нямало сигнал – страшна работа. Е, сега – един изключен кабел по-важен ли е от предаваното на живо мълчание на цяла една телевизия? Ама с нея никой не се занимава, нали?

Много ми е обидно, че така стана. А ми казваха: гледай Емо и прави като него, няма да сбъркаш.

Ей затова е прав премиерът – материалът е кофти. Каза го по друг повод и беше отдавна, ама не спирам да си мисля за тия му думи. Ето – в радиото е по-кофти материалът, отколкото в телевизията, там си нямат Великова. И всичко им върви като песен.

Много ми идва напрежението, дневниче.

Непрестанно забравям по нещо. Само онова, че ако не разчистя радиото, никъде няма да си намеря работа, не мога да забравя.

Инак се бях заканил да дам хора на съд. След като ми написаха писмото – онова, дето го подписах, и дето в него пишеше, че няма да позволя да се упражняват върху името ми (Делян го беше казал това преди и много ми хареса и аз да прозвуча страшно) и се зачудих срещу кого да заведа дело. Викам си: ще съдя Великова за клевета. Ми така де – дума срещу дума. Тя ще казва, че съм й оказвал натиск, аз ще казвам, че не съм. Обаче, нали ни видяха в Борисовата, като я бях викнал там, че да я махна с добро, поне до избора на главен прокурор. Не става.

Нищо, ще питам тия дето ми писаха писмото какво да правя. (Извинявай, дневниче, дори пред теб не мога да ги назова. Защото нали помниш – деца имам…)

Сега обаче имам да мисля върху няколко неотложни проблема:
1) трябва да се обадя на Сотир и Иван. Ако не успеят да измислят как да обърнат гласуването в СЕМ, направо да мислят как да се сформира добър тричленен и петчленен състав в съда. Защото като ме възстановят, имам работа за вършене.

2)трябва да звънна на тия, дето обичайно ми се обаждат на мен, за да видим освен Великова дали ще уволнявам кореспондентите, дето ми поискаха оставката и цялата програма „Христо Ботев“. И главното кога. Най-добре е да ги разкарам преди да ме уволнят, пък те после нека обжалват.

И трябва да видя тия дни дали не мога да осуетя още някой преврат в радиото. Много добре се получи осуетяването на планираната профилактика. Изглеждах герой за цели два часа. После тия от НУРТС обявиха, че графикът за това е изготвен още през 2018 година. Очевидно и там има план да се работи срещу мен!

И не на последно място, дневниче, стискай ми палци: трябва да видя Бойко, Сотир, Иван и Делян дали са на едно мнение по въпроса за следващ главен прокурор. Ако са – всичко ще е лесно. Ако не са – като нищо ще изгоря аз, преди да се разберат те.

Сатирична рубрика на Полина Паунова. Написаното не е откъс от действителен дневник.

www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.


image0 (9K)