Сборник с едни от най-знаковите есета на българския журналист, писател и дисидент Георги Марков излезе в ново издание. „Задочни репортажи за задочна България“ (ИК „Сиела“) е в два тома и с оригиналното заглавие, което писателят предлага през 1975 г. за своята поредица, излъчвана по радио „Свободна Европа“ под съкратеното от българската редакция заглавие „Задочни репортажи за България“, съобщи offnews.bg.
Предговорът към новото издание е на журналиста Димитър Кенаров, а кориците са дело на художника Дамян Дамянов.
През 1969 г. Марков заминава при брат си Никола Марков в Италия, а скоро след това се установява в Лондон, където започва работа като щатен сътрудник на Би Би Си. Сътрудничи също на „Дойче веле“ и радио „Свободна Европа”. През 1974 г. на лондонска сцена се играе неговата пиеса „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург, на Международния театрален фестивал, написаната на английски пиеса Архангел Михаил печели първа награда.
Марков работи върху „Задочни репортажи за България“ от 1975 до 1978 г. Очерците и анализите за живота в България, в които често се критикува комунистическият режим и Тодор Живков, се излъчват по „Свободна Европа“ всяка седмица.
През същата 1978 г., на рождения ден на Живков – 7 септември, Марков е прострелян в десния крак с отровна сачма, изстреляна от чадър на моста „Ватерло“ в Лондон. Мъжът се блъснал в него, навел се, взел чадъра и продължил. Три дена по-късно, на 11 септември, Марков умира. При аутопсията е открито малко метално топче в прасеца му. В организма му има отровата рицин.
„Взети заедно, „Задочни репортажи за България“ създават един изключително проникновен, плътен и безкомпромисен социологически портрет на Народна република България от първите 25 години на съществуването ѝ: истинска енциклопедична панорама на тоталитарната действителност. Между кориците на тази необикновена книга съжителстват министри и висши държавни служители, милиционери и агенти на Държавна сигурност, партийни секретари и директори на заводи, писатели, режисьори, актьори, студенти, обикновени работници, скитници и проститутки. Едва ли съществува нещо друго, писано през и за този период – публицистика, белетристика или история – което да притежава същата всеобхватност и достоверност.”, пише в предговора си Димитър Кенаров.
