Русия поема гигантски финансови и военни разходи, за да крепи Асад, независимо че с това сама си вреди. Защо й е всичко това? Нима Москва не осъзнава, че дърпа дявола за опашката, пита Керстен Книп.
Какви са истинските цели, които Русия преследва в Сирия? На този въпрос са давани много отговори, откакто преди пет години президентът Владимир Путин застана на страната на Башар Асад. И още повече, откакто преди година Москва се намеси с въздушни удари в Сирия. Но нито един отговор не може да даде задоволително обяснение на въпроса защо Русия поема толкова огромни финансови, военни и дипломатически разходи, за да крепи Асад.
Съществуват само предположения: например, че Путин иска да запази единствения си достъп до Средиземно море в сирийското пристанище Тартус. Или да покаже, че се противопоставя на всички бунтове и размирици в гражданското общество, все едно къде възникват те. А може би подкрепата на Путин за Асад си поставя за цел да отправи предупредителен сигнал и към руската опозиция. Путин несъмнено показва и това, че не желае да бъде поставян под въпрос формалния обществено-политически ред в една страна, нито „законно избрания й президент”, както той нарича Асад. В други опити за обяснения пък се изтъква това, че Путин се стреми към политическа стабилност в Близкия изток, демонстрирайки съюзническата си вярност към Асад. Русия си поставя за цел и да предотврати прехвърлянето на джихадисти от Сирия към Русия и съседните й държави. И, може би, най-важното: Путин иска да възроди имиджа на Русия като велика сила.
В хода на годините се наложи главно последното тълкуване, а именно, че Путин иска Русия да бъде възприемана на равна нога с последната останала суперсила в света – САЩ. Москва всъщност не се интересува от Сирия, пише политическият анализатор и есеист Залама Кила в ежедневника „Ал Араби ал Джадийд“: „Русия има нужда от Сирия като символ за страна, която в действителност вече не съществува. Политическите цели, на които се позовава Русия, отдавна вече са невалидни – най-вече претенцията да се запази Сирия като единна държава. Имаме ли в Сирия все още силна и стабилна държава, която може да се надява, че ще съществува и в бъдеще? Със сигурност – не“, подчертава Кила.
Руски бомби срещу цивилните граждани
Преди година Русия започна въздушните си удари в Сирия. Те бяха и продължават да са насочени срещу всички, които правителствата в Москва и Дамаск смятат за терористи. Според Асад, терористи са всички опозиционни сили. Ако се съди по масивните въздушни удари, Москва явно възприема тази дефиниция. По данни на Сирийския център за наблюдение на човешките права само руските бомбардировки са отнели живота на 9500 души, 3800 от които цивилни граждани и 900 деца. Центърът е свързан със светската опозиция, а неговите информации, базиращи се на информационна мрежа в самата Сирия, се смятат за достоверни.
Алепо е в развалини
Руската намеса във войната бе остро критикувана от западните държави – включително от Германия. Депутатът от партията на Зелените Омид Нурипур окачестви в интервю за Дойчландфунк руските действия като „военно престъпление“: „Който хвърля противобункерни бомби върху жилищни сгради, върши военни престъпления“, изтъкна той.
Нурипур обвини правителствата в Дамаск и Москва за това, че с безскрупулна жестокост обстрелват части от Алепо. „Въздушното пространство над града е изцяло под контрола на сирийските и руски военни сили. А те хвърлят бомби върху жилищни квартали с една брутална жестокост, каквато не сме виждали през последните пет и половина години, независимо че през тях видяхме какви ли не ужасяващи неща”, посочва депутатът.
Колебливостта на Вашингтон
И след провалилото се последно примирие Русия възобнови ударите срещу бунтовниците. Руският външен министър Сергей Лавров защити тези действия в интервю за BBC, като каза, че Москва е била принудена да възобнови въздушните удари. Противно на обещанията си, САЩ не правели разлика между умерени и крайни бунтовници. Освен това от прекратяването на огъня се възползвали само екстремистите. „Фронтът ал Нусра” използва всяко от наложените примирия, за да вкара в Сирия още повече бойци, още повече муниции и още повече оръжия“, аргументира се Лавров.
Керстен Книп
Според руския външен министър, курсът на САЩ е неясен и колеблив. Вашингтон бил загубил контрол върху ситуацията. Аргументът е политически разбираем, коментира BBC: „САЩ не предлагат друга алтернатива, освен тази на външния министър Джон Кери за сътрудничество с Русия. Те не разполагат с надежден план Б.“
Открит остава въпросът докъде ще доведе в крайна сметка руският курс. Разходите за войната са огромни и цената плаща руското население, твърди експертът по сигурността и проблемите на Близкия изток Филип Гордън от Съвета за външни отношения във Вашингтон. След пет години война и смъртта на над 100 000 правителствени войници Асад няма да може да си върне контрола над цялата сирийска територия, дори да успее да превземе отново Алепо. „След цялото това смъртоносно насилие Сирия все пак си остава предимно сунитска страна и много сунити ще продължат да се бият срещу алевитския режим на Асад, подкрепяни и въоръжавани от Саудитска Арабия, Турция и Катар”. За Русия може да стане опасно, предупреждава още Гордън и пише: „Това, че с въздушните си удари Путин масово избива цивилни граждани в Сирия, той може действително да предизвика гнева на мюсюлманите и да ги тласне към терористични нападения и срещу Русия“.
