Александър Солженицин пред американския Сенат
15 юли 1975 г.
ДАМИ И ГОСПОДА!
Точно тук, в американския Сенат, аз желая преди всичко да каже, че никак не съм забравил голямата, необикновена чест, с която ме удостоявате, когато на два пъти се опитахте да ми дадете титлата „Почетен гражданин на Съединените щати”. Аз разбрах, че чрез този жест мислехте не само за мен, а и за безправната маса от хора в моята Родина и в другите комунистически страни. Тази маса от хора никога не е имала възможност да изрази своето мнение в пресата, в парламента и на международни конференции.
[ad id=“225664″]
Искам да изразя моята благодарност за тези решения, които се взеха относно моята личност, но същевременно чувствам тежестта от тази отговорност, която падна на моя жребий и която надминава силите на един единствен човек. Ако аз смея да действам открито в Съединените щати и да говоря пред вас, то е, защото аз никога не забравих страданията, копнежа и надеждата, които тази тиха маса носи и на които аз през целия си живот исках да дам израз. У нас, в комунистическите страни, само една шепа хора смеят да критикуват системата, но милиони жени и мъже изпитват отвращение от нея и чувстват погнуса в душите си.
Освен представителите на Сената аз виждам тук днес и група от Конгреса. Аз се обръщам за първи път към създателите на законите във вашата страна, които в това свое качество упражняват растящо влияние на историческото развитие не само в Америка, но и в целия свят.
[ad id=“263680″]
Нашите опитности- вашите и моите- са основно различни. Нашата опитност е ограничена от безбройните излияния на този век, които вероятно ще паднат на вашия жребий в бъдеще. Една от най-големите опасности на нашето време е, че съдбините ни повече отвсякога са преплетени една с друга- една случка, една грешка, станала в едно определено място по нашата планета, повлияла условията и в останалия свят. Но желязната завеса от една страна, грешните представи, недостатъчна информация, тесногръдие или предубеждения на наблюдатели или коментатори, от друга страна – всичко това е постоянна пречка, една стена, която спира размяната на информация и мисли между различните народи по света.
Чрез моите публични речи във вашата страна аз се опитвам да форсирам тази стена от ужасно незнание или безгрижна и прекалена смелост. Опитвам се да помогна на нашите сънародници да почувстват един лек лъх от ледено студения въздух, който гражданите в Източна Европа дишат.
[ad id=“236999″]
Американските Съединени щати са в центъра на историята. Вие имате тежката отговорност да водите ако не целия свят, то поне една голяма част от него, и то без да бъдете добре подготвени.
Затова никой от вас, било, че принадлежи на Сената или Конгреса, няма право да гледа на себе си като на един обикновен член на обикновен парламент. Историята днес ви е издигнала на едно много по-високо ниво. Бих желал да кажа на всички, колко много ние, които сме от комунистическите страни, вземаме присърце вашите думи, вашите действия, вашите предложения и вашите решения.
Някои от вас може би все още се мислят единствено за представители на своя щат или на своята партия. В нашите страни ние не правим разлика дали сте от демократите или републиканците, дари сте от Източна Америка или от Западна Америка – за нас вие сте борци, от които зависи в близко бъдеще нещастното или щастливото развитие на световната история.
[ad id=“237001″]
В наше време, когато човечеството е претъпкано с лъжи и на път да се постави пред една световна политическа криза и дълбока духовна промяна, ще бъдете вие самите или вашите заместници в Capitolium принудени да намерите едно разрешение на необхватни проблеми. Тези приближаващи се проблеми са несравнимо по-важни от малките политически усложнения, борбите между партиите или противоречията между президента и Конгреса. Вие нямата друг избор освен да издигнете до задачите, които ще се поставят пред вас. Скоро, много скоро, вашата страна ще има нужда не само от отлични водачи, но и от големи водачи. Търсете ги във вашите души! Търсете ги във вашите сърца! Търсете ги в дълбините на вашата нация!
Превод Донка Овчарова, Век 21, 1990 г.
