През последните дни, откакто започна реализацията на проекта за парк „Митрополит Методий Кусев“, фейсбук активистите се активизираха. Според едни нищо не може и не бива да се ремонтира там, щото ремонтите разбутват нещата и обстановката, докато траят, не е приятна. Според други – плочите, които досега никой не беше забелязал встрани от алеите – просто бяха обрасли с трева, били целта на този ремонт – да се откраднели и някой да ги занесял на вилата си. Според трети – край централната алея не трябвало в никакъв случай да има тротоари, щото това щяло да наруши оригиналния вид на парка, каквото и да значи оригинален вид, защото ако е трябвало да се запази както е бил по времето на великия Митрополит, нито асфарт щеше да има, нито зоопарк, нито площадки за спорт, нито детски площадки и т.н.
Между другото проектът за реконструкция е дело не на някакви външни сили, а на старозагорски архитекти, които смятат, че са дали най-доброто от себе си – и те са граждани на Стара Загора, и те обичат парка, в който се разхождат, в който играят децата им, в който още техните родители са ги гледали. В момента – от 14 часа, тече пресконференция, на която проектантите се обясняват за кой ли път какъв точно е замисълът им.
Та попитахме кмета на Стара Загора Живко Тодоров, какъв е проблема. За ЗАРАТА той каза: „Откровено не знам какъв е проблема. Странно е, но колкото повече се прави за Стара Загора на всички нива – инфраструктура, спорт, култура, толкова повече негативизъм изсипват определени хора. Защо – не знам. Нека отговоря по ред на обвиненията по казуса Аязмо. Плочите, които бяха изкопани изпод тревата край алеите, са описани до една. никой няма да ги носи никъде, най-малко по частни вили – ще бъдат поставени по вътрешните алеи в парка и ще стане много приятно и красиво. централната алея ще бъде с две платна – едното ще е хубава велоалея, а другото ще е платно за машините, обслужващи парка (няма да е отворено за леки автомобили), но за платформите за подрязване на опасните клони, за пожарни коли, или снабдяващи бусове, платното е нужно. Да, от двете страни ще има тротоари – съвременни тротоари, отговарящи на всички изисквания за съвременна градска среда. Няма да са плочи. Ако критиците се замислят, ще разберат, че паркът трябва да бъде достъпен за хора с двигателни проблеми, за инвалидни колички, за родители с детски колички. Твърдо не смятам, че Аязмото е само за здрави, спортуващи и без сериозни здравословни проблеми хора. И няма значение аз какво смятам – важно е също така, че достъпността е абсолютно изискване за градска среда навсякъде в цивилизования свят. Бих искал да помоля старозагорци да изчакат – нека видят колко по-добре и по-красиво ще стане, преди да реагират на факта, че ремонтът в момента им причинява дискомфорт по време на разходките им. Засега не е открит начин да се подновяват инфраструктура, или съоръжения, без разкопаване и подмяна на изхабеното. Струва ми се, че животът на всички ни ще е по-ведър, ако се радваме на доброто и красивото, вместо на всяка цена да се опитваме да намерим проблем“.
[ad id=“225664″]
Случаят не е първи такъв за Стара Загора. Още при първите ремонти на улични платна и тротоари преди време, започна мърморене, че придвижването се отруднявало, нищо че без ремонт, скоро просто нямаше да има как да се движим по тях. После кварталите с подновената инфраструктура – „Самара“ и „Три Чучура“ минаха през етапа на трудностите. После – за детските площадки… Резултатът винаги се оказваше неизмеримо по-добър от дотогавашното положение. Предстои реализацията на още много хубави и перспективни проекти, които при реализацията си също ще причиняват временно неудобство – трябва ли Стара Загора да се откаже от тях? Време е май да се научим малко повече да се радваме.
Преведено на съвсем битов език – трябва ли да не правим никакъв ремонт у дома, защото наистина е досадно да бъде разхвърлено, после да чистиш и т.н. ?
