Защо епидемията от коронавирус през 2003 не остави толкова жертви

Парамедиците помагат на човек, за който подозират, че е заразен с Тежък остър респираторен синдром (ТОРС), след като припада в Ухан, Китай.

През 2003 в Китай се разви епидемия от коронавирус, който уби един на всеки десет души и достигна до няколко държави. Тогава, в рамките на осем месеца, след като беше открит, вирусът беше обявен за изчезнал.

Свободна Европа се свърза с водещи вирусолози по света, за да ги попита „защо“.

Когато тази снимка е направена на 29 април 2003, светът се намираше в състояние на страх от това, което заплашваше да се превърне в първата пандемия на 21 век. ТОРС – Тежък остър респираторен синдром беше мистериозен нов коронавирус, който убиваше по 10 процента от заразените с него – в повечето случаи в резултат на това, че белите дробове на пациентите се изпълваха с течност.

В края на 2002, ТОРС започна смъртоносното си разпространение, след като коронавирус, за който се смята, че се е развивал в прилепи, се прехвърли върху цивета, която пък зарази човек в южната част на Китай. Вирусите могат да се прехвърлят от животни върху хора, при вдишване от дъха на животното, при консумиране на храна, заразена с животински изпражнения, или при размяна на телесни течности – което може да се получи, когато месар обработва продукт с рана на ръката.

Подобен тип прехвърляне на инфекции между видовете не са рядкост, но коронавирусът, с който се зарази нулевият пациент през 2002 г., успя да развие такова умение, което може да доведе целият свят до сътресение: възможността да се прехвърля лесно от човек на човек.

След като десетки, а по-късно и стотици хора в Китай бяха поразени от стряскащата нова зараза, управляващата в страната комунистическа партия започна кампания за прикриване на фактите за разрастващата се криза по подобие на случая с ядрената централа в Чернобил. Лекарите са заставени да мълчат, а пътуванията продължават без проверки.

На 21 февруари 2003 г. докторът от континенталната част на Китай Лиу Янлун, който в Гуанджоу тайно лекува пациенти от заразяването, което по-късно става известно като ТОРС, пътува до Хонконг, за да присъства на сватба. След като се настанява в стая на деветия етаж в хотел „Метропол“, треската, с която Лиу се бори от известно време, се влошава. До момента, в който той влиза в болница в напреднал стадий на болестта и сериозни симптоми, няколко туристи в „Метропол“ също се заразяват, вероятно защото той повръща в коридор в хотела. Лиу почива на 4 март, след като признава на докторите, че се е борил с развитието на странния вирус в континенталната част на Китай.

Властите в Хонконг действат бързо в опит да спрат разпространението на заразата, но докато тревогата е вдигната, няколко от заразените гости на „Метропол“ напускат хотела и несъзнателно пренасят вируса до родните си страни.

Една възрастна жена напуска „Метропол“ и лети обратно до дома си в Канада на 23 февруари, като на летището прегръща сина си, който я чака. За по-малко от три седмици, двамата умират, а Канада се превръща в едно от световните огнища на ТОРС.

Гостите на „Метропол“ от Виетнам и Сингапур също отнасят вируса в родните си държави, пораждайки пресни огнища на ТОРС, развитието на глобалната пандемия, както и някои драстични мерки за овладяването на ситуацията. До юни 2003 г. най-малко 774 души умират от вируса. Тогава той спира развитието си.

Професор Джон Оксфорд, професор по вирусология в Лондонския университет и един от водещите световни експерти в сферата на заразните болести

Професорът вирусолог от Джон Оксфорд каза пред Свободна Европа, че причината епидемията от ТОРС през 2003 г. да спре разпространението си с по-малко от 1 % от смъртните случаи, свързани с COVID-19 досега е въпрос на късмет.

„Мисля, че двата вируса са много различни. В този ред на мисли извадихме голям късмет с ТОРС през 2003 г. Той далеч не може да се сравнява по разпространение с COVID 19“, казва Оксфорд. По негови думи заради ограничителните мерки, наложени в страните, в които се е разпространил „накрая просто свърши хората, върху които можеше да се разпространи, просто му свърши бензина“.

Оксфорд казва още, че е много трудно засега да се разбере защо коронавирусът, отговорен за пандемията от COVID-19 успява да се разпространява толкова лесно.

„Защо дакелите имат къси крака, защо хрътките имат дълги крака? Това е еволюция. Новият коронавирус се оказа такъв, който бързо се предава, причинявайки много асимптоматични зарази, причинявайки и смъртни случаи и т.н. Той притежава различни характеристики.

Наскоро публикувано китайско проучване посочва, че ужасяващият успех на новия вирус вероятно се дължи на възможността му да се прехвърля от човек на човек преди някой да почувства симптоми, или както професор Оксфорд казва, от хора, които не знаят, че са заразени и никога не усещат симптоми. В същото време при пациентите, заразени с ТОРС през 2003 г. е установено, че са най-заразни в момента, в който понасят най-тежко болестта. Това от своя страна дава възможност на медицинските експерти да изолират болните.

Каквато и да се окаже в последствие причината за високото разпространение на новия коронавирус по света, Оксфорд казва, че е видно, че той има много по-подло поведение от по-смъртоносния, но по-малко заразен ТОРС през 2003.

„Предполагам, че вирусът ще запази тези си характеристики“, казва още Оксфорд.

Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036. 


image0 (9K)