В замазването на случая е впрегнат почти целият държавен апарат – изпълнителна власт, прокуратура и съд.
Ако денят се познава от сутринта, то приключването на делото срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев с три поредни оправдателни присъди е напълно закономерно. Още в самия си зародиш действията на държавата срещу Батко – както стана известен Георгиев след избухването на скандала – не показват особено желание да бъде разследван очевадният конфликт на интереси.
Бомбата „Батко“ гръмна след разследване на „Капитал“ от 2008 г., което посочи, че фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ (сега АПИ) е сключил договори за строителство на обща стойност 121 млн. лв. с фирми на братята на тогавашния директор на институцията Веселин Георгиев. Разкритието стана повод Европейската комисия да спре плащания към България по програмите ИСПА и ФАР.
Въпреки явното нарушение последователно изпълнителната власт, а след това прокуратурата и съдът извършват редица действия, които разкриват по-скоро нежелание да приключат на пръв поглед лесния казус бързо и най-вече успешно. Така това отнема близо осем години – допреди седмица, когато Върховният касационен съд окончателно оправда Георгиев.
Изпълнителната власт в стъкларски магазин
Непосредствено след публикацията тогавашният министър на регионалното развитие Асен Гагаузов категорично заявява, че няма конфликт на интереси в пътния фонд. Той, Пламен Орешарски (министър на финансите) и Петър Мутафчиев (на регионалното развитие) – и тримата част от управителния съвет на фонда – все пак решават да се заемат с казуса. Първоначално те обявяват, че ще се произнесат дали Георгиев е бил в конфликт на интереси. Това не се случва – вместо това е възложена проверка, която не открива нарушения. Три месеца по-късно доклад на Сметната палата пък казва друго – че при част от възложените на братята на Георгиев поръчки са открити нарушения на закона. Въз основа на това прокуратурата образува досъдебно производство, а главният прокурор Борис Велчев определя констатациите на доклада като „шокиращи“.
Междувременно действия на МВР в пътния фонд компрометират констатациите, че проблеми няма. Подаден е сигнал срещу двама от шефовете във фонда – Иван Владимиров и Любомир Павлов. Според него двамата са поискали подкуп от 50 хиляди лева, за да променят статута на земеделска земя в близост до магистрала „Хемус“. Седмица по-късно е извършена акция при предаването на първия транш от сумата. Двамата са арестувани, а впоследствие и осъдени. Владимиров получава присъда от 4 г. затвор, а Лилов – една година условно. Макар и да не е пряко свързан с поръчките на Георгиев и неговите братя, случаят е особено илюстративен за нивото на корупция под ръководството на Батко. Показателна е и констатацията на тогавашния вътрешен министър Румен Петков, който заявява, че подкупите „не са единичен случай, а отработена и добре функционираща корупционна схема“.
От съда – бавене…
Въпреки „шокиращите“ констатации и активирането на прокуратурата първият разпит по делото ще бъде извършен цели четири години по-късно. Обвинителният акт срещу Георгиев влиза в съда цяла година след скандала, но това не означава, че стартът ще бъде даден скоро – то е отложено три пъти, в които се сменят трима съдии. Веднъж заради назначаването на Георги Колев за шеф на ВАС, втори път – заради връщането на командирован съдия в по-долната инстанция.
Междувременно обвинителният акт е върнат на прокуратурата заради процесуални нарушения, а в едно от заседанията Министерство на финансите отказва да предостави част от наличните му доказателства, поради което същите са изискани от Брюксел. Така в крайна сметка делото се пада при съдия Петя Крънчева, а първите свидетели в започналото за пореден път производство са разпитани през октомври 2012 г. Действията на Крънчева също не са в полза на бързото правораздаване – тя многократно отлага делото поради различни причини. В един от случаите Крънчева посочва здравословен проблем, като това не ѝ пречи да се яви на работа същия следобед и да разпредели дела по мерки за неотклонение.
А от прокуратурата – повърхностно разследване
Ако бъдете намерени в една стая с убит човек, прокуратурата трябва да докаже, че именно вашите действия са причинили смъртта. Подобно изискване съществува с цел да се гарантира, че най-тежката санкция на обществото срещу отделен негов член – прилагането на наказателна репресия – няма да бъде осъществена спрямо невинен човек. И именно в доказването на тази непосредствена връзка между дееца и крайния резултат прокуратурата се проваля. В случая с Батко държавното обвинение е да успяло докаже единствено, че Веселин Георгиев има братя и тези негови братя са печелили обществени поръчки от пътния фонд. Съдът по никакъв начин не кредитира аргументите на обвинението, че Георгиев по някакъв начин е могъл да повлияе върху избора на изпълнители по инкриминираните проекти. И има защо.
Тезата на прокуратурата се върти основно около това, че Веселин Георгиев е поставял щемпел с печат „одобрявам“ върху сключените договори между областните директори на пътния фонд и фирмата „Биндер“ АД на неговия по-малък брат. Тя обаче пропада и това е категорично потвърдено и от трите съдебни инстанции – Веселин Георгиев на практика не е имал законови правомощия да извършва контрол върху договорите въпреки щемпела. Областните директори са имали самостоятелна компетентност да възлагат такива поръчки, независимо от шефа на фонда. И на последно място – нито един от свидетелите по делото не казва, че Георгиев е оказвал натиск, за да отидат въпросните обществени поръчки при неговите братя. Или с други думи – обвинението не е изяснило изцяло процедурата по отпускане на средства от пътния фонд, не е разтълкувало правилно приложимото право и не си е отговорило на въпроса как Батко въобще е успял да облагодетелства своите братя.
Едно от обясненията за повърхностната работа може да се открие в това, че прокуратурата на практика е била поставена пред свършен факт след медийното отразяване на скандала и не е могла да разгърне цялостно разследване. Това от обаче повдига въпроса за пасивността на държавното обвинение до този момент. Едва няколко дни по-късно МВР разкрива „добре функционираща корупционна схема“ в същата институция – завършила с осъдителни присъди, а и средствата, с които може да си служи журналистиката, са далеч по-ограничени в сравнение с тези, които са на разположение на държавния апарат. Забавянето на старта на делото с близо 4 години също няма как да е от полза за обвинението – защото това съкращава сериозно възможността за представянето пред съда на непосредствени доказателства за оказван натиск, парични преводи и т.н. Повдигнатото обвинение пък е за престъпление по служба с цел облага – т.е. обвинението първо трябва да докаже, че Батко е нарушил законовите рамки на служебните си задължения. А той всъщност не е.
Така цялостната картина около делото на Веселин Георгиев показва, че крайното оправдаване в три последователни съдебни инстанции – особено при такъв ясен казус – е напълно очаквано. В замазването на случая е впрегнат целият държавен апарат – изпълнителната власт не открива проблеми, прокуратурата внася безполезен обвинителен акт, съдът бави делото и като за капак – същински действия започват близо четири години след събитията. Което е недопустимо, когато става въпрос за дело по очевиден до наглост случай, който се следи под лупа от Европейската комисия и стана повод за приемането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Източник: capital.bg
