ЗАПОВЕД ПЪРВА: ПРАВИ ПАРИ!

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 49, 1991 г.
Гледна точка
ЗАПОВЕД ПЪРВА: ПРАВИ ПАРИ!
Бизнесменът Моллов платил 5 000 лв. за удоволствието да прекара уикенда си в луксозните покои на царския влак. Господин бизнесменът има много пари, защото веруюто му е такова: да прави пари. Същевременно моя позната лекарка ми призна, че когато поставяла билета си в перфоратора на градския автобус, не го притискала силно, за да може, като го изглади после, билетът да се използва втори път. Нейното верую не е да прави пари, а здраве. Така е в нашето общество, което в градацията на ценностите постави най-високо правенето на пари. Това е първата от новите десет „божи“ заповеди.

[ad id=“225664″]

Бизнесменът днес е номер едно, най-уважаваната, най-ценената личност, обект е и на държавно, и на обществено внимание. Министър-председателят развежда бизнесмените със себе си у нас и в чужбина, в телевизията има специални предавания и рубрики само за хората, които правят пари, завира камерите си ту в офисите им, ту в частния им живот. Интелигенцията не умее да прави пари. Затова тя е на заден план. Лекари, учители, творци на изкуството загубиха престижа си пред държавата, защото не са способни нито бензиностанция да купят, нито едно свястно парти да организират. Отвсякъде и навсякъде се внушава едно и също: да се научим да печелим, парите са най-важното нещо, печалбата е всичко. По-рано страстно отричахме всичко това или срамежливо го прикривахме зад смокиновия лист на разни морални кодекси с високопарна риторика. Сега – обратно – набиваме го в съзнанието от най-ранна възраст. Но защо да се учудваме – ние сме държава на крайностите. Хвърляме се от единия полюс до другия. Отричаме нещо страстно и патетично, после същото това го утвърждаваме с не по-малко силни думи и драматични жестове. Така и сега сме се устроили в галоп към пазарната икономика с ниско преведена глава и само едно знаем. Като Наполеон І, който, според Ботева, викал само едно: „Пари, пари, пари!“, и зяпнал бил да глътне целия свят.

[ad id=“225664″]

А моралът! – ще ни се да извикаме ние. – разбира се, не само поради факта, че като обикновени потребители най-силно усещаме „прогреса“ на българския бизнес, който по броя на откритите кафенета, битаци и конкурси за монокини сигурно отдавна е оглавил европейските таблици. Става дума и за друго, че на този народ са му нужни и морални опори, нужна му е духовност и някакви по-възвишени цели и идеали, отколкото тази – номер едно – да се правят пари. Защото дори и в Америка, нашият нов държавен идол, има немалко хора, които не поставят парите на първо място в ценностната си система. Наскоро същата тази наша „бизнесменска“ телевизия излъчи интервю с млад американец, дошъл, представете си, да изучава българския фолклор. На въпроса какво не би трябвало да взаимстваме от Америка, гостът бе категоричен: „Че всичко на този свят са парите!“ Така че нека се опомним навреме, да преосмислим лозунгите, те и без това пълнят джобовете само на шепа хора, а нас се опитват само да ни ентусиазират.

[ad id=“225664″]

Не всичко е пари, защото има на този свят и понятия като свобода, съвест, човечност. Техните парични еквиваленти не могат да се определят и в най-конвертируемата валута. Онези, за които най-много съм притеснен, са децата. Довчера те мечтаеха да станат космонавти, учени, поети. Днес им внушават нов морал и една анкета сред 12-13-годишни момчета и момичета показва, че датските мечти са „еволюирали“ към мениджъри, съдържатели на нощни заведения, мис „България“ и „Вселена“ и т.н. На всичко това, разбира се, може да се погледне и с усмивка: ех, времето е такова! Но в същото време и тревогата би била основателна. Даже повече. Защото на тази възраст по й прилича да пише стихове и да мечтае за звездите. Мен лично, колкото пъти стигна до края на пазарната улица в Стара Загора и зърна няколкото гнезда на комара на Житния площад, ме стъписват лицата на няколко момчета към, тринайсет – или четиринайсетгодишни. Те изкусно премятат чашите със заровете в ръце, а на лицата им – недетско изражение: смесица от жестокост, алчност, бездуховност. А възрастните залагат ли, залагат, без да му мислят… Господин Моллов си купил билет за 5000 лв. Предстои ми пътуване до София. Като редови български интелигент, отдалеч прекроявам семейния бюджет, за да спестя за влака. Не е демократично, мисля си, обществото, вдигнало дамоклевия меч на нуждата над главите на ония, за които правенето на пари не е заповед първа в моралния им кодекс.
Таньо КЛИСУРОВ


image0 (9K)