Как да се подготвим за Задушница? Какво се прави?
Задушницата започва от петък след 14.00 часа и завършва в съботния ден в 19.00 часа вечерта. Затова още от началото на седмицата преди Задушница и най-късно до ден четвъртък трябва да се отиде на гробното място, да се почисти от плевели и отпадъци и да се възстанови прегледността на паметната плоча. Това включва дори и измиване с вода и препарати за да са четливи надписите.
[ad id=“225664″]
В ден петък до пладне /в 12.00 часа/ трябва да сме приготвили всичко за ритуала на гробното място. За тази цел трябва да сме набавили всички продукти и да сме ги приготвили за раздаване. Най-важните от тях са символите на живота – продуктите на слънцето, а именно жито, хляб в кръгла форма – символ на безначалието и безкрайността на вселената и червеното узряло вино – символ на пълнотата, истината и здравето както и на пролятата кръв на Христос за нашето спасение от злото и смъртта.
Трябва ли да не се къпем, да не се бръснем, да не перем и чистим?
Има различни практики и мнения по тези въпроси, но духовният им отговор е заключен в самото наименование „ЗАДУШНИЦА“! Това означава, че тези два дни – петък и събота са определени от Вашата вяра в духовния свят за ДУШАТА и не трябва да се отдава значение на плътта и тялото. Освен това грижите по приготовлението и изпълнението на Задушницата не позволяват да се занимава човек с пране, къпане и пр. Накратко, тези два дни ги отдайте на духовни приготовления, на духовни разговори и организация както и на духовно себевглъбяване, а грижата за тялото и бита оставете за след това или до вечерта на ден четвъртък. Само небрежните и безразличните във вярата ще поставят акцента на това дали са избръснати или изкъпани на Задушница, или дали са изпрали и проснали прането!
Слушането на музика в тези дни също не е препоръчително освен отредените за помена на покойниците молитвени песнопения. В противен случай излиза, че не почитаме мъртвите, и че не ни е грижа нито за техните грехове, нито за техните усилия и жертви, направени в наше име. Чрез слушането на леконравна музика, чалга или подобни стилове подчертаваме лошото си възпитание и диво безверие.
Децата трябва да се възпитават в уважение към този духовен ден, в уважение към паметта на покойните. Не бива да им се позволява да слушат на гроба музика както и през тези дни да си играят на компютърни игри, а трябва да се търси начин да се коментира с тях Задушницата с цел да се образоват според възрастта им.
[ad id=“255238″]
Задължително ли се ходи на гробища и на църква?
Задушницата, традиционно, по стар български обичай, е свързана с ходене на гробището и почитане на гробното място, там където почиват тленните останки на дедите, на родителите, на децата, на приятели и близки.
Ако, обаче, сме в невъзможност да се придвижим до гробното място на нашите близки покойници, редно е да се обадим на нашия си свещеник, който да отслужи отредените напевни молитви, да прекади и да запали тамян и да благослови милостинята. Като вярващи християни, ние трябва по всяко време да имаме връзка със своя свещеник. Тук искам да отбележа и подчертая, че Вашият свещеник не е енорийският, а личният Ви свещеник. Практиката показва, че енорийският Ви свещеник се интересува само от Вашата смърт, когато ще може да получи хонорара си, а личният Ви свещеник е този, на който можете да се обадите, да споделяте и да се доверите. Така че, създайте си Вашия личен свещеник, винаги имайте връзка с него и му се доверявайте – само тогава сте във християнската вяра . Същото важи и за живеещите в чужбина, където и да е това.
Когато свещеникът Ви уведоми, че ритуала е извършен на гроба, тогава Вие можете да разчупите приготвените милостини /раздавката/ и да раздадете за „Бог да прости“, където и да се намирате по света.
Внимание!
Не се препоръчва сами, в къщи или другаде да си раздавате и да си устройвате гощавки с неблагословена за случая храна. Това е пренебрежение към деня, към покойниците и води до проклятие над тези, които вкусват от храната, както и към техните близки. Раздава се само на близки и познати от Вашата вяра. Не се раздава на друговерци и непознати, на неугледни /мръсни и дрипави просяци/ – това са нечисти хора, обременени с неизвестно какви грехове. Всяка църква и религия трябва да се грижи за своите чеда, не е Ваша работа на този ден да се обременявате с проблемите на други религии и общества. За останалото питайте Вашият личен свещеник!
Задушницата НЕ е селски събор или всенародна гощавка! Тя е опит да изчистите Вашето бъдеще от проклятието на миналото – на греховете, сторени от вече отишлите си от този свят, както и да си припомните техните добри и светли дела, с които са оставили светла диря във Вашата памет.
Палят ли се вкъщи свещи за починалите на Задушница?
Само ако имаме починал близък човек, на който още не са изтекли 40 дни от смъртта може да се запалят свещи и кандило на Задушница, т.е. прави се възпоминателен кът със снимка. След 40-тия ден това се прави на гроба.
Ако имаме наскоро починал близък на Задушница се споменава и неговото име в поменика с имената на починалите.
Кой прелива червеното вино на гроба и за какво е водата?
Червеното вино се прелива кръстообразно на „Вечная памят…“ от изършващия ритуала свещеник. Преди да се започне ритуала на гроба се запалват свещите като броят им трябва да е четно число. Свещеникът прекадява гробното място и започва молитвения канон. Накрая той разчупва питката, отделя от житото и прелива от виното, което е знак всички да забодат догарящите свещи в земята на гроба и да започнат раздаването с благословените от свещеника приношения. Започва се от житото, хляба и виното, а след това се раздават други храни.
Водата, която е най- силното вещество, заключило тайната на живота, се носи по три причини :
– в случай, че няма червено вино се прелива кръстообразно с вода!
– в случай, че има насадени живи цветя на гробното място за поливане, както и за умиване на ръце преди докосване на милостинята!
– в случай, че на някого му прилошее, за да бъде свестен!
Вампирясват ли покойниците ако не се прелее правилно гроба и не се отслужва правилно ритуала на Задушница?
Живият живот, т.е. практиката , е най-истинското и необоримо доказателство за това как вампирясват покойниците и колко нужна е била, и ще бъде Задушницата във времето напред. Човешкият род, освен биологичното наследство получава и духовно такова. От друга страна, водещ във всяко отношение и при всички дейности на човешкия живот е Духът. Както телесния или биологичния недостатък се предава от род в род, така и духовният недостатък – ГРЕХЪТ се предава от род в род. Този наследствен грях е преодолян от Голготската жертва на Спасителя. Вярващия в Бога е изкупен от Господа Иисуса Христа.Това означава, че душата му е с възстановена чистота и недосегаемост от греха. Затова прекратяването на злата / греховната / приемственост в поколенията се извършва от Вярващите в Бога свещеници, които са съхранили даровете на Духа на Светлината / Светия Дух/ и верно преподават Словото на Истината / Евангелието / и точно произнасят отредения молитвен канон.
Вампирясват злите демони на умрели в тежки грехове покойници.Те се вселяват в живота на потомците им. Това може да стане и през поколения. Тези демони са изкусните учители на поколения човеци със запустели души.Човеците, обладани от тези демони имат духовни празноти. Лишени са от способността да правят правилни отношения между фактите и нещата в живота. Мисленето им е еклектично и фрагментарно. Съвестта им е преспана или напълно прегоряла. Тези хора имат силно изразена мания за сексуално и материално задоволяване, както и мания за изключителност. Ако въпреки всичко това, Божия образ изплува в душите им, тези хора имат шанс да прекратят демонското влияние в себе си като се молят за опрощаване греховете на техните починали сродници, станали източник и причина на духовното им замърсяване. Това е причината да се молим „Бог да прости“, защото молитвите са най-силният „антибиотик“, който прогонва от нас пагубното влияние на демоните.
Ако човек стигне до състоянието на духа, да се моли за опрощаване греховете на други, това говори, че духовния поглед се е изострил и човекът разграничава Волята Божия от греха. От друга страна се вижда и способността да прави връзка между житейските ситуации и техния источник…..! Осъзнаването на всичко това води до способността да насочваш живота си така, че успехите да ти носят мир в душата и много радост. Поради това много важна е ролята на свещеника и изпълнения от него молитвен канон. Не подценявайте това!
Наистина ли не може да се подават разни неща над гроба?
Един много важен елемент от дисциплина във вярата е около гробното място. Много често хората си мислят, че са дошли на гроба за да уважат и утвърдят навиците, които покойника е имал приживе. Повлияни от това настроение палят цигари и ги забождат на гроба, преливат с ракия, защото е бил любител на алкохола,……изобщо не се съобразяват, къде се намират и какво да правят по време на Задушницата. Един от тези елементи на дисциплината е комуникирането с другите чрез действието „подаване на милостинята“.
Крайно грозно и невъзпитано е да се подава през гроба! Покойниците в този ден, деня на Задушница, невидимо за очите ни стоят между нас. Вие трябва да се съобразявате с това! Както е невъзпитано и неетично да се преминава между двама говорещи помежду си и да се подават предмети през лицето на седящия до теб, така е неетично да се подава през гроба, както и да се преминава през него. Както е признак на липса на култура да подаряваш отворена кутия бонбони или напитка, от която е отпивано, така е обида за покойниците в този ден да се носят на гроба остатъци от някъде другаде и след това тези остатъци да се раздават…? Признак на ниска култура и лошо възпитание е да се набляга на пиенето и яденето,да се говори високо, да се правят скандали и прочее, което отравя духовната атмосфера и угасва светлинката на Задушницата.
