В политически далечния март 2019 г., може би най-голямата структура за дарения и кампании на демократите, Priorities USA, взима неочаквано решение. Организацията публикува своя списък с приоритетни щати за задаващата се предизборна кампания и решава да извади Охайо от него. Нещо повече, приравнява го с Тексас и Айова.
Мнозина остават недоволни, но данните изглеждат неоспорими. От 2010 година насам, демократите са успели да спечелят само три щатски вота, а партията губи тежко дори през 2018 г., когато републиканците имат ниски нива на подкрепа.
Всичко сочи, че щатът необратимо се изплъзва от „сините“ и е вече твърдо в колонката на „червените“ щати. На току-що отминалите избори, Доналд Тръмп спечели там с над 8%.
I Дългосрочният проблем за демократите
Шумотевицата около вота е на път на маскира реалността, че средният Запад остава дългосрочен електорален проблем за демократите, а данните подсказват, че победата им се дължи основно на личността и биографията на Джо Байдън.
Те още нямат и заместваща изборна коалиция в други части на страната, което допълнително вдига политическата им цена. Малко очаквано, именно външната политика може да се окаже теренът, на който това ще стане видимо.
I Външната политика
Към настоящия момент, тя се очертава като реконструкция на света и подходите на Барак Обама.
Нейната основа е завръщане към многостранната дипломация и стабилизиране на реториката и повече предвидимост, осъществени през поредица от ходове: връщане в Парижкото споразумение за климата, Световната здравна организация (СЗО) и ядрения договор с Иран, препотвърждаване на ангажимента към НАТО и съюзниците в Азия, подобряване на отношенията с ЕС и глобално сътрудничество относно COVID-19 по подобие на битката с ебола.
„Обръщането към Азия“ от времето на Обама ще получи нова версия, макар точните й параметри да остават неизвестни. Намеренията за близкия Изток също наподобяват дистанцирания и предпазлив баланс от негово време.
Байдън надали ще върне официално доктрината за „лидерство от втора линия“, най-малкото защото не импонира на очакванията на американските партньори и местните либерални елити. Нещо повече, в подготвяната реконструкция има достатъчно символика, която е в състояние да маскира предпазливост в реакциите към един съществено променен свят.
Неговите параметри са видими в най-различни посоки. Разклатената западна доминация е вече трансформирана в геополитическа конкуренция, идейното му предимство е проблематизирано от широкото популяризиране на алтернативни идеологически конструкции, глобалното разпръскване на икономическата сила създава стимули за отслабване на западните политически коалиции, а Китай напуска привилегированата позиция в международната система, която Западът му подари в началото на века и преминава в настъпление.
На тази променена среда не може да се отговори успешно с осъвременяване на външнополитическото мислене на Обама. В този контекст, големият въпрос е в това доколко, къде и как новият президент ще се отдалечи от него.
I Преформатиране на политическия Запад
Успехът на подобно начинание обаче преминава през преформатиране на политическия Запад, през неговото едновременно разширяване и укрепване.
Дотук знаем, че това ще бъде направено на реторическо ниво. Знаците, символиката и оптиката имат особено значение в дипломацията, но в този случай няма да бъдат достатъчни. Това е особено видимо в ключовите области на сигурността и икономиката.
Вътрешно-политически, Байдън ще трябва да удържи нарасналите нива на военни разходи и инвестиции и да подготви общественото мнение за по-високи нива на присъствие и дори евентуални ограничени сблъсъци в Азия и широкия близък Изток.
Ще е необходимо да убеди Европа да изостави удобната морализаторска роля, трайно да увеличи разходите за сигурност и отбрана и най-накрая да се превърне в реален субект на „твърдата сила“.
Ако новият президент формулира подобни амбициозни искания, напълно възможно е тя просто да се скрие в реториката на „европейския суверенитет“, която продължава да прилича на нов дом на континенталния анти-американизъм.
По-активна и настъпателна политика спрямо Русия също ще се изправи пред добре познатия евро скепсис. Извън „стария континент“, новата администрация трябва да се подготви за реалната възможност от сблъсък с Китай в източна и юго-източна Азия, за развиването на регионални съюзнически формати като the Quad, за успешното интегриране на Индия в този подход, за увеличаване на японските военни способности и за намиране на нови формати за сътрудничество с раздвоените между Китай и Америка държави в юго-източна Азия.
I Икономиката
В икономически план, евентуално преформатиране на Запада е също изправено пред различни предизвикателства.
Взаимното премахване на тарифите между САЩ и ЕС от годините на Тръмп е вероятно, но оттам започват трудностите. Споровете и взаимните ограничения в резултат на делата в Световната търговска организация са от десетилетия и надали ще приключат заради идването на Байдън.
Европа със сигурност е много по-склонна да запази дълбокото си стопанско сътрудничество с Китай, отколкото Вашингтон.
Идеята за транс-атлантическо споразумение за свободна търговия е замразена от 2018 г. и тишината по тази тема от двете страни е оглушителна. Икономически рестарт и задълбочаване на двустранните отношения засега изглеждат малко вероятни.
Не по-малки са предизвикателствата пред Вашингтон в Азия. Още в самото начало на своя мандат, Доналд Тръмп извади страната от Транс-тихоокеанското партньорство, което бе замислено като бъдещ носещ стълб на американското икономическо присъствие в региона. Байдън засега мълчи по тази тема.
В същото време обаче, Китай разгръща своята офанзива на широк терен. Стартира алтернативната рамка за свободна търговия в Азия, подкрепена от Пекин, страната готви нови подобни споразумения, например, с държавите от Персийския залив.
Предстои финализирането на предложение за ново икономическо споразумение между Китай, Япония и южна Корея, което цели да притисне Вашингтон и Токио. Без дълбока промяна в икономическия подход и дипломация на САЩ, всякакви негови усилия за укрепване на цялостното му присъствие в Азия ще имат ограничен успех.
Нови търговски споразумения и външнополитически активизъм обаче ще бъдат анатема за много избиратели в щатите от ‘Rust Belt’, които и без това се изплъзват от демократите. Тяхната нагласа е по-скоро ‘Mid-West First’ след десетилетия на деиндустриализация, загуба на доходи и социален срив и тя няма как да не бъде чута от елитите на демократическата партия.
Демократите нямат заместващ компонент в своята електорална коалиция и това допълнително ще затрудни външната политика на новата администрация. Заявените дотук намерения по-скоро очертават възстановяване на статуквото отпреди идването на Доналд Тръмп.
Отсега е видно, че това надали ще бъде достатъчна основа за регенериране на западните съюзи и превръщането им в успешни и ефективни инструменти в променения глобален свят. Предизвикателствата пред подобно начинание са много и сериозни, сред тях са и скептичните избиратели в сърцето на Америка.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Владимир ШОПОВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
