Лидерът на ЛДПР (руската Либерално-демократическа партия) Владимир Жириновски, предложи в своя Twitter да се създаде нов Съветски съюз. В него той кани да се включат Иран и Турция, пише mediapool.bg
„Ако имаме желание, можем отново да създадем СССР – съюз на свободни социални страни. Ще поканим Иран, Турция, други държави“, написа главния либерал на Русия.
По-рано Жириновски заяви, че въпреки неуспеха на преврата в Турция, рано или късно военните там ще вземат властта.
Засега липсва коментар от „поканените“ държави.
Този сценарий, че е лош, лош е, но повече за участниците (евентуалните) във въпросния СССР 2. Я само си представете Путин, Ердоган и Аятолах Рухолах Хомейни заедно във властта на една държава-съюз. Същото е като Сталин, Хитлер и Мао Дзедун – съуправляващи. Естествено, подобно триглаво чудовище ще бъде изолирано от нормалния свят и дано стената – икономическа, политическа и военна, да е достатъчно висока, за да не премине нещо над нея при задължителното себеизяждане между трите глави и подвалстните им народи. Не е добра перспектива, но е локална и може да бъде локализирана. Виж, ако поканят и Китай – Китай ще реши доста бързо проблема на триглавието като просто го удави.
Далеч по-страшният за цивилизацията вариант е Реджеп Таип Ердоган с една ислямизирана Турция, да оглави ислямския свят след като вече Саудитска Арабия губи лидерското си място след „възкръсването“ на Иран и не само, а Иран не може да спечели лидерство и след „възкресението“. Това вече е апокалиптичен сценарий, разделящ Земята на светове, единият от които – обсебен от агресивна религиозна идеология, с голям процент невежи поданици. Свят, неспособен да създава съвременен цивилизационен продукт, следователно обречен на относително голяма бедност при все по-малкото значение на природните ресурси. Свят с един лидер, чиято идея за човешки права, инакомислие и свободи, е взета директно от имперските представи на Турция, отпреди Ататюрк. При подобна конфигурация „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, престава да е просто фантастика. „Извънземните“ ще се окажат отдавна „кацнали“.
Може би все пак най-добър си остава варианта на приобщаването на „чудовището“ и обвързването му – икономическо и политическо с общностите на нормалните държави, произвеждащи цивилизационен продукт, т.е. перспектива. Методът е доказан от политическата реалност – всяка екстремистки настроена политическа партия губи огромната част от привлекателността си и съответно – членската си маса, при официално приобщаване към властта, упражнявана съвместно с по-нормални политически субекти. Ако искате пример от нашата действителност – ето го: влизането на партия „Атака“ в парламента… Осветиха се и станаха достъпни за обществото личности, действия, практики и договорки, които в противен случай щяха да бъдат зад кулисите и да запазват илюзията на „чистичката“ от власт идейна платформа.
С други думи – в казуса с Турция днес, на ход са демократичните държави, ако им е останал инстинкт за самосъхранение.
