„Жаждата за власт приема множество различни форми. Най- лесно намира израз в политиката, защото за нея не се изисква особен интелект.
[ad id=“263680″]
..
Трябва само да вдъхваш на тълпата безпочвени надежди – надежди, коти никога няма да се осъществят. А хората живеят зле. Те са бедни и неуки. А искат да се възползват от житейските радости, да живеят като човешки същества, да имат достойнство. Политикът им вдъхва надежда, но използва това за свои собствени цели, а след като веднъж вземе властта и стане важна особа- министър- председател, президент или нещо подобно – започва да се чувства спокоен.
Дълбоко в себе си такива хора са ялови и напълно безсилни – това определя стремежът им към властта.
Те сами усещат колко са слаби и безпомощни, знаят че като личности не представляват нищо особено. А ако успеят да убедят посредствените хорица от тълпата, че ще удовлетворят техните нужди, тогава се стига до взаимно съгласие, до сделка. И тълпата им дава власт. Веднъж добрали се до властта, те забравят какво са обещавали доскоро. Всъщност, те никога не са вярвали в собствените си обещания, но показват истинското си лице едва след като получат власт.
[ad id=“218001″]
..
…Политикът е просто егоист. Той е лишен от вътрешно съдържание и се бои от собствената си пустота. Иска да бъде важна особа, за да забрави колко празен е като личност. Такъв шанс му дава единствено властта. Съдбата на милиони хора е в неговите ръце, той вече не е нищожество, той е по- различен и по- специален от другите. Тогава започва да се държи в съответствие с ранга си. Започва да злоупотребява с властта. А след като вече е на власт, не иска да я загуби. Иска властта още и още, защото е наясно, че извън сферата на властта е напълно ялов и лишен от съдържание.“
Без коментар!
