Днес президентът Румен Радев подписа указ, с който назначава от 12 май 2021 година служебно правителство на Република България.
Какво означава това и каква е разликата между този вид кабинет и редовния?
На тези въпроси отговаря специализираното издание pravatami.bg, цитирано от ЗАРАТА.
Основната разлика между редовното и служебното правителство е в начина на тяхното конституиране.
„Съставът на Министерския съвет по принцип се гласува от Народното събрание. Парламентът от своя страна се състои от демократично избрани народни представители. Народното събрание се избира от народа, което значи, че и излъченото от него правителство е израз на народната воля. За разлика от едно обикновено правителство, служебното се избира и назначава от президента. Именно от тази съществена разлика произтичат и разликите във функциите на обикновеното и служебното правителство“, пише pravatami.bg.
„Служебното правителство има временен характер. То съществува само до образуването на ново правителство по съответния ред. Срокът му на работа в най-добрия случай е около 3 месеца (2 месеца за провеждане на парламентарни избори и 1 месец за свикване на новоизбраното Народно събрание). С други думи, то съществува до провеждането на нови избори за Народно събрание и избиране на ново правителство от новоизбрания парламент. На практика докато служебното правителство осъществява правомощията си, парламент няма – той е разпуснат от президента.
Може ли служебното правителство да функционира при действащ парламент? Да, в периода от избирането на ново Народно събрание до съставянето на ново правителство, както и ако е назначено през последните три месеца от мандата на президента.
Има правомощия на Министерския съвет има, с които служебното правителство не разполага. Някои от управленските решения, които правителството взима, подлежат на одобрение от Народното събрание. Това одобрение е два вида – предварително и последващо. Именно в ситуацията, в която дадено решение следва да бъде предварително одобрено от парламента, правомощията на служебният кабинет са ограничени, защото на практика няма парламент, който да одобри решението. Когато обаче действията на правителството подлежат на последващо одобрение от Народното събрание, утвърждаването може да се получи и от новоизбраното Народно събрание.
Служебното правителство не може да сключва:
- Международни договори, за които се изисква предварително съгласие от парламента. Например: международни договори, свързани с изпращането на въоръжени сили извън страната или с пребиваването на чужди войски на територията на България.
- Договори за държавен заем, тъй като отново е нужно съгласието на Народното събрание за сключването им.
За редица международни договори се изисква да бъдат одобрени със закон от парламента – например договори с политически или военен характер; касаещи участието на Република България в различни международни организации; предвиждащи промени в границите на държавата или такива, които предвиждат финансови задължения за държавата. Служебният кабинет може да сключи подобен международен договор, но той няма да стане част от вътрешното ни право, докато не бъде одобрен (ратифициран) от новоизбраното Народно събрание.
