Тази кратка справка във викториански стил е за съжаление, почти всичко,което знае българският юноша за секса. Годините на застоя оставиха отпечатъка си и в отношението ни към интимното. Темата най-общо бе табу, а когато все пак се докосвахме до нея, казаното бе или под сурдинка, или с тон, близък до погнусата. Все знаещите чичковци, които имаха достъп до всичко, обработваха (тази дума е за предпочитане пред модерната „манипулираха“) съзнанието ни така, че да бъдем и аполитични, и ахуманни, и асексуални. Защото само така можеше да бъдем кротки и винаги готови.
[ad id=“225664″]
И така,
КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА СЕКСА?
Много малко. За да не кажем нищо. Като чисто анатомичен феномен и природна неотменност на човешкото поведение сексът се усвоява от българското дете още в четвърти клас. Обемът на предлаганата информация е… тридесетина реда. Сигурно е достатъчна с нейна помощ само две три години по-късно някои по-нетърпеливи и изпечени седмоклоснички вече са провели практическите занятия по темата и охотно са готови да станат асистентки при онагледяването на учебния материал. Вместо повод за преосмисляне на учебните програми, това става удобно оправдание на същите възрастни да изприказват куп глупости, приказки за акцелерацията или да създават още някоя авторитетна комисия за работа с подрастващите. Подработените по този начин ученици са готови и за първите училищни уроци по елементарна полова хигиена. Това става в девети клас. Ако дотогава улицата не си е свършила работата. За работата на сексолозите нека не отваряме дума, защото тяхното присъствие в училищата е по скоро научна фантастика, отколкото социалистически реализъм.
[ad id=“263680″]
Социалистическото семейство също има своя неоценима роля за посещаването на акцелератите и тайнството на секса. Възпитанието в здрав дух и без влиянието на упадъчния буржоазен морал от години е основен критерий в съревнованието за „образцов дом“, старателно организирано от кварталните партийни и отечественофронтовски организации. Ако някой дръзне да помисли, че здравият дух и здравото тяло изискват и здравна сексуална ерудиция и култура, да има да взема. Реши ли все пак самодейно да се отнася към секса с уважение и любов, бива дамгосан като лекомислен, ненормален младеж. Не дай си боже пък да е девойка. Единната опозиция на всичко естествено и нормално, която обществото ни си е изградило, може с лекота да я накара да намрази секса, и себе си. Ако не реши междувременно да се откаже от живота си. За това, че не е била викторианка.
Викторианският стил в Европа отдавна е представен само в музейни сбирки. Българският му постмодерен вариант все още се държи здраво на краката си. И ни държи здраво в оковите си. Защото е с четиридесет и пет годишни традиции. Не е ли време заедно с други соцанахронизми на същата възраст да бъде предаден на съхранение в музея на комунистическото минало?
За да отстъпи място на младостта с нейните естествени пориви. И естествени потребности. Измежду които са свободата и сексът.
Статия написана през 1990 г..
